- Пак ли има омлет, майко?- попитах троснато, щом седнах на дървения стол в малката ни кухня.
- Свещенника нареди така!- отвърна тя и погледна към малката статуя на Иисус - моята майка бе силно вярваща жена, която спазваше всички обичаи и пости свързани с тази странна фигура, оприличена като Господ.
- Но, майко..- опитах са възразя, но бях прекъсната от силното стоварване на онази дебела голяма книга, която мразех от самото начало на съществуването си - Библията.
- Няма "но". Отивай в църквата и се помоли!- затворих очи и набързо изядох яйцата. Вярно бяха ми омръзнали, но нямах оосбен избор. Станах, взех книгата под ръце и излязох навън - към църквата.
Това бе моят живот. Нищо забавно не се случваше. Ежедневоето ми бе едно и също училище-молитви-домашни-сън. Страхувах се да призная, че не вярвам в Бог, не вярвах в нищо, бях атеистка.
А мама мразеше атеистите от дъното на душата си.
