Summer school |Jack Gilinsky

Той и никой друг!

Събудих се с Джак до мен.. Ъъ боли ме главата.
-Джак ставай!-Изкрещях ,като го побутнах.
-Хмм какво има?-Попита той, а щом отвори очи и ме видя се усмихна.
-Какво?-Зачудих се аз.
-Нищо просто се сетих как каза ,че ме обичаш.
-А ти каза ,че си луд по мен така ,че.. Отвърнах ,като станах и отидох до тоалетната. Щом се върнах се облякох и отново заръчках Гилински.
-Блондиии ставай почти 7:00 е!
-Да добре. Сънено измърмори той. Оправи се и потеглихме към класната стая.
-Оф не ми се учи.. Въздъхнах аз.
-Според мен е забавно!
-Да ,колкото са забавни вицовете на баща ми! Пошегувах се.
-Стига де другата година завършваме средно образование трябва ни добър бал! Беше прав..
-Ето я и стаята на мъченията! Изпъшках аз и влязох вътре.
Слава ,Богу първите два часа бяха изобразително един от малкото часове ,които не мразех.
-Ученици!-Извика госпожата.
-Задачата ви е да направите портрет на съученика до вас!
-Ох супер! А тези ,които не могат да рисуват?-Смути се Джак.
-Гилински обърни се към мен първо аз ще направя скица на лицето ти а после ти на моето! Става ли?
-Да добре.. Съгласи се той.
-Спри да се движиш!
-Ок де ,но ми се схвана врата. Изохка той ,а аз се засмях.
-Смешно ли ти е?
-Много!
-Готово ,сега е твой ред!-Казах аз.
-Ама не мога!-Мрънкаше той.
-Можеш! Поне се опитай!
-Ох добре ,но нищо няма да излезе!
-Сара обърни се към мен. Накара ме той и щом го направих се захвана да ме рисува. Минаха цели 10 минути през ,които не съм мърдала..
-Готово!-Заяви той.
-Може ли да видя?-Попитах аз надничайки в листа.
-Когато я завърша!
-Е тогава и ти няма да видиш моята.
-Ученици ще мина да видя скиците ви!-Съобщи госпожата. Щом стигна до нас първо погледна моята.
-Хм хубаво е!
-Мерси!
След това отиде при Гилински.
-Еха ти имаш голям талант!
-Ъъ така ли?-Объркано попита Джак.
-Да!
Това още повече събуди любопитството ми.
-Приключи ли искам да я видя! Попитах нетърпеливо.
-Питаш ме за десети път ,когато приключа ще ти кажа!
-Уф добре тогава..
20 минути по-късно.
-Готов съм!
-Най-накрая.. Искам да я видя вече!
-Ето! Каза той и подаде портрета ми.
-Еха едно към едно е погледни! Твърдях аз,като сложих рисунката до лицето си.
-Мда горе долу.. Оригинала винаги ще остане по-хубав!
-Искам да се видя! Настоя Джак.
-Ето! Подадох му рисунката ми.
-Ама това е по-добро от моето!
-Да бе..
-Харесва ми!
Е до тук с интересните часове има ли смисъл да разказвам за задачите по математика...
-------------------------------------------------
Най-накрая часовете свършиха и с Джак се отправихме към изхода.
-Сара!-Провикна се някой. Обърнах се и видях ,че това беше Наш.
-Здравей!-Поздравих го аз.
-Искаш ли да отидем на обяд заедно имам предвид ,като приятели. -Попита той ,като гледаше стреснато към Гилински.
-Виж бих се радвала ,но с Джак имаме среща и не мога.
-Оу съжалявам не знаех.. Приятно изкарване!
-Благодаря и до после!
-Чао!
С Джак излязохме от училището и тръгнахме към Събуей. Както вървяхме той ме вдигна на конче.
-Джаак!-Изплашено изпищях аз.
-Дръж се де! Не искам да има пострадали при пътуването.-Възкликна той ,като се засмя.
-Да ,сър! {...}
-Джак трябва да ме свалиш мисля ,че виждам Камерън, Мат и Сам.
-И защо да те свалям?-Зачуди се той.
-Ами точно на тях се разкрещях ,че сме само приятели а вече не сме и.. -Обясних аз.
-Какво ти пука?-Попита Гилински ,като вместо да ме пусне затегна хватката.
-Господи ти май наистина си рус ,обаче. Пошегувах се.
-Охоо Сара!-Поздрави Кам.
-Ъъ здрасти!-Върнах поздрава ,засрамено.
-Дръж я здраво Джак ,че ако падне от два метра може да си счупи нещо!-Пошегува се Мат. Аз се усмихнах.
-Виждам ,че сте изкарали Сам от оградата.-Ухили се Гилински.
-Още ме боли врата. Оплака се Уилкинсън.
С Джак едва се сдържахме да не се разсмеем.
-Е ние ще тръгваме.-Сбогува се той и потеглихме.
-Чаоо! Провикнаха се те.
-------------------------------------------------Тук сме! Съобщи Джак и ме свали на земята.
Влязохме вътре ,поръчахме и седнахме.
-Обичкам те! Казах аз и сложих ръка върху неговата.
-Аз повече! Има ли нещо ,което да не знаем един за друг?-Попита Джак.
-Няма такова нещо!-Усмихнах се.
Гледахме се продължително и никой не говореше ,но не беше тази усилна тишина ,която ме кара да настръхна ,беше хубава тишина.
-Казвал ли съм ти някога ,че си най-прекрасният човек на света!-Развали тишината Джак.
-Да почти всеки ден. -Отговорих ,смеейки се.
Когато приключихме с храната излязохме и се разхождахме с часове. Той ме гъделичкаше ,а аз го удрях закачливо.
-Беше забавно!-Отбелязах аз щом стигнахме до училището.
-Права си!-Съгласи се Гилински.
Като се качихме в стаята гледахме телевизия Джак беше сложил глава на корема ми ,а аз си играех с косата му. По едно време той заспа. Аз също се унесох ,но някой звънна и развали спокойствието.
-Сериозно 11:30 вечерта е!
-Кой по това време!?-Смутих се тихо. Беше баща ми.
-Ало ,Сара!-Радостно поздрави щом вдигнах.
-Здравей ,татко!-Сънено измърморих аз.
-Да не би да те събуждам?-Зачуди се той.
-Ами да малко...,но както и да е! Радвам се да те чуя.-Весело възкликнах.
-Аз също! Липсваш ми!
-И ти на мен!
-Ъъ кой е Сара?-Попита Гилински ,прозявайки се.
-Това е баща ми.
-Оу!-Изненадано се намести до мен и го поздрави ,както по принцип.
-Охо и това ,ако не Джак Гилински!
-Здравейте ,господин Смит! Засмя се Джак.
-Тате аз наистина ще трябва да лягам. Друг път звъни по-рано!
-Добре! Чао!
После Гилински отново се намести на предишната си позиция и заспа. След минута усетих ,че и аз задрямвам...
-------------------------------------------------
Съжалявам ,че стана кратка! Утре ще се опитам да направя по-дълга част! Благодаря на paynefan и siska_69 ,че добавиха историята ми в списъка си!