In the worst of trying times - Eminem Fanfiction - български език

Маршъл

Маршъл запали колата, сложи касетата на Тупак и усили звука. Спасението от всички проблеми - така нарича той лириката на Тупак Шакур.

6:30 сутринта. Така започва всеки един работен ден на 25-годишния Маршъл. На седалката до него имаше бял плик с неговото име, написано по средата, той погледна отново към него и след това го взе в ръцете си. Той събираше дълго време тези пари, за да ремонтира и изплаща месечния наем на къщата си, но преди няколко седмици му хрумна идеята да продължи да събира в този плик пари и когато дойде Коледа, рожденият на дъщеря му, част от тях да използва за подарък,а парите, които припечелва от работа и рап битки ще трябва да му стигнат за наема и разходите, които има по бившата си приятелка.

- Добро утро. - Поздрави той трима души, които вече се бяха захванали за работа. Маршъл закачи якето си на закачалката и затвори вратата на гардероба. Той погледна към работния си панталон и извъртя очи. Беше започнал да се къса, което означаваше, че трябва да си купи нов. А това не му влизаше в сметките, които извършва в края на всеки месец. Мивката беше препълнена с пръсни съдове, той запретна ръкави и захвана за работа.

- Добро утро, Маршъл. - Поздрави със смях в гласа си много по-възрастна жена от него, Маршъл вдигна глава към нея и измъмри под носа неговото добро утро. Тя пристъпи леко към него отново:

- Как си?

- Добре съм. - Отговори Маршъл, докато търкаше поредния загорял съд.

- Радвам се. - Потупа го по рамото тя и излезе от кухнята.

Леля Мери. Така нарича той колежката от ресторанта, в който работи. Единствената жена от персонала, която не просто обичаше, а обожаваше това момче като свое дете. Възхищаваше се на младостта му, на силата му и куража му. Очите й винаги светваха, когато го виждаше и винаги би го защитила от винаги недоволните и намусени шефове, дори ако вината е негова. Решението на всичко за нея беше "Ти си млад, а аз - стара. Сега е твоето време, моето мина."

Маршъл сложи и последната чиния в кошницата и затвори миялната машина. Проклетият дразнещ звук от нея го караше да избяга от малкото място, а така препълнено с мръсни съдове и прибори. Звукът го заглушаваше. Той усети върху рамото си ръка и после рязко бе обърнат, посрещнат с викове.

- Маршъл! Глух ли си? Колко пъти трябва да повторя името ти, за да ме чуеш?! - В лицето му продължава да крещи шефът му.