In the worst of trying times - Eminem Fanfiction - български език

За Хейли

  - Утре има рап битка. Ще участваш ли? - Дешон седеше до приятеля си на пейка в изоставен парк. Маршъл подпираше лакти на коленете си, гледайки надолу без да отвърне на нито една дума, изречена от приятеля му, а в ръцете си държеше изсъхнала малка клонка от дърво, декември не беше мил с Мичиган и времето предсказваше, че скоро ще завали сняг. 

 - Нямам настроение. - Отвърне без емоция Маршъл, все така наведен надолу. 

 - Не се отчайвай, Дуди. - Дешон сложи ръката си върху рамото му и леко го стисна. - Но нямаш други опции, братле. Трябва да изкараш себе си от тази депресия, в която се намираш в момента и да дадеш най-доброто от себе си да успееш в бизнеса. Заради Хейли. Заради себе си! Не спирай, сега е момента ти, братле! - Той даваше всичко от себе си да мотивира Маршъл, но така и неговото изражение не се промени. Сякаш той не разбираше и дума от изричаното. 

 - Изморен съм. - Със същия безжизнен тон отговори той.

Дешон въздъхна. Той нямаше представа какво друго да каже. 

 - Поне знаеш, че Хейли е добре. 

 - Ким не ми се обади, за да ми каже, че са добре, а за да ми поиска пари. - Тонът му не се променяше, но този път отмести поглед и погледна Дешон с изморени очи.

 - Шегуваш се! 

 - Нямала с какво да плати наема на стаята, която е наела. Каза, че ако й помогна ще ми позволи да видя Хейли. 

 - И откъде ще намериш тези пари? 

 - Мислих дълго и реших, че ще помоля майка си за помощ...или за заем поне. Ще я убедя да ми даде, а после ще й ги върна. 

 - На теб наистина ножа ти е опрял в кокала...

 - Нямам избор... - леко подразнен отвърна Маршъл.

 - Знам, братле. Виж, ако можех щях да ти помогна, но знаеш...

 - Знам, Дуди. - Маршъл подаде ръка на Дешон и силно я стисна, като се усмихна едва забележимо с левия крайчец на устните си.

 - Значи утре няма да идваш?

 - Не, братле. 

 - Добре, човече, виж налага се да вървя, но довечера ще мина покрай твоето място, става?

 - Става. 

 - До после, Дуди! 

Маршъл все още държеше ръцете си на волана, наблюдавайки входната врата на къщата, където живеят брат му и майка му. Това беше последният му шанс. Сигурността надделяваше, затова той отвори вратата на колата си и бавно тръгна към малката къща.