In the worst of trying times - Eminem Fanfiction - български език

1200 долара

  - Човече, вместо рапър, ескимос ли ще ставаш? Тук е супер студено. - Дешон тъкмо беше прекрачил прага на малката къща, потърквайки дланите си една в друга, той се огледа още веднъж за Маршъл. - Ей, Дуди? Тук ли си, братле? - Дешон стоеше по срещата на малкия и тесен коридор, но с периферното си зрение той успя да забележи нещо, което му привлече вниманието и извърна погледа си към другата стая в къщата. Той изруга, когато забеляза приятеля си на пода и се втурна към него.

 - По дяволите, по дяволите, по дяволите...мамка му...мамка му. - Той обхвана главата си с ръце и паника обзе ума му. - Маршъл? - Той разтърси безжизненото му тяло. - Какво си направил? - Когато погледна към масата и видя празните бутилки от алкохола и хапчетата той реагира незабавно и звънна на бърза помощ. 

 - Човече, как можа...?! - Той стоеше на колене до Маршъл. Когато чу шум, идващ от входната врата на къщата, той се изправи, изненадан, че линейката е пристигнала толкова бързо, но вместо нея пред него стоеше Ким. 

 - Какво правиш тук? - Попита той, а след това извърна поглед към стаята, където се намира Маршъл.

 - Дойдох за парите си, след като приятелят ти не ми се обажда, реших сама да си ги взема. - Тя заобиколи Дешон и влезе навътре, той остана на прага, загледан към тъмната и тиха улица, надявайки се съвсем скоро линейката да се появи, а от вътре се чуха писъците на Ким. Дешон преглътна, молейки се за живота на приятеля си и влезе отново вътре. 

 - Какво е станало тук? - Ким погледна Дешон в очите, в очакване на отговор, но секунда по-късно се чуха сирени.

Старият стол в чакалнияа изскърца, когато Дешон се изправи, той погледна към Ким, която стоеше неподвижна, загледана надолу от самото начало.

 - Ти остани тук, а аз ще отида да кажа на Деби. - Дешон се изправи и погледна Ким.

 - Аз?! - Почти изпищя тя.

 - А ти ли ще й кажеш?!

 - Не можеш да ме оставиш тук сама, ще дойда с теб! 

 - Ти полудя ли? Трябва да останеш тук, в случай че потърсят някого за Маршъл. 

Той излезе от болницата, тичайки и изведнъж се спря, когато навън вече беше заваляло сняг. Първият сняг за годината, наоколо движението беше забързано, въпреки че наближаваше 10:30 вечерта. Той погледна към посоката, която трябва да поеме, за да стигне до майката на приятеля му, но до него застана човек.