The story of our-..no..that's cliche (JB fanfiction)

Chapter 1 - Защо винаги на мен?

-Хайде, Мираа! Закъсняваш! - извика майка ми.

-Добре, добре, идвам! - креснах нервно, дърпайки куфара си. 

Аз съм Мира Кларк, на 17 години. С наще постоянно се местим и тамън се задържахме на едно място и те ме изпращат да уча в чужбина. Винаги на мен ще се случи най-гадното! Но защо? Защо винаги на мен? Сега и ново училище, нови хора, нов град. Така става като съм карък.  

-Взе ли си всичко? Пари, паспорт, дрехи, обув-?- прекъснах я, зящото започна да ми досажда. Обичам я, но понякога прекалява.

-Всичко съм взела, мамо. Успокой се! Хайде чао, че ще изпусна полета, ако още малко се помоткам. - прегърнах майка си и се отправих към таксито, което ме закара до летището.

Полетът мина добре. Слушах музика и гледах филм, поспах малко и кацнахме.

Настаних се в къщата, която наще ми бяха купили. Е, и аз спестявах, но заслугата е главно  тяхна. Беше хубава. Не много голяма с широк двор и басейн, на два етажа. А най-хубавото беше, че е само моя!

Вече беше станало късно, затова си направих вечеря набързо. Качих се горе и влязох да се изкъпя, облякох си пижамата и очвидно съм заспала със слушалките в ушите.

Събудих се и..По дяволите!..Часът беше 8:45, а в 9 трябваше да съм в училището.
Бързо станах, минах през банята и си облякох бял широк потник с надпис, черен тесен пантолон, черни Supra, взех си чантата и излязох бързо.

Точно! Стигнах точно навреме! Първият ми час беше физика. Ъхх..мразя физиката. Намерих учителка, която ме опъти и за щастие тя беше точно тази по физика. Направи ми добро впечатление. Кой знае, може и да започна да харесвам този предмет. 

Когато влязох се огледах и видях едно свободно място. Отидох и попитах момичето дали е свободно и тя отговори положително. Беше от емо-тата. 

-Нова? - попита ме тя.

-Да. - кимнах аз.

-Май не си от тук, а?

-Да, от Донкастър съм.

-Хмм..защо се премести?

-Нашите ме изпратиха, за да уча.

-Аха, яка си. Може и да се впишеш.

През часа видях, че някой й подаде бележка, на която пишеше "Ква е тая, бе? Нова е. По-добре изобщо да не се занимаваме."  Не видаях какво отговори, но съм сигурна, че се е съгласила, защото през целия ден не ме погледна.

Часовете свършиха и тръгнах към вкъщи. На излизане от класната стая се бутнах в някого.

-Внимавай бе! - извика едно момче. Беше среден ръст, с тъмноруса коса и кафяви очи.

-Съжалявам. - опитах се да се извиня очтиво.

-Няма съжалявам бе, кучкоо! - за какъв се мисли той?

-Добре, идиот такъв! - казах с леко понижение на гласа.

-Моляя?! Ти знаеш ли кой съм аз бе, маце? 

-Не и не ме интересува!

Точно щеше да ме удари, когато някой се появи и застана пред мен, възспирайки удара.

-Спри, Джъстин! - каза момчето, което ми помогна.

-Или кво? Какво ще направиш?

-Я, ходи при тъпото си гадже и наричай нея така, защото поне всички, знаем, че е такава! - намеси се..я..момичето от физиката! 

-Хайде, брат. Не си заслужава. - каза неговият приятел, който през цялото време стоеше зад него.

Всички започнаха леко да се подсмиват след тази нейна реплика, а гаднярът се махна.

-Благодаря! - казах аз с леко уплаха в гласа.

-Моля! Но недей повече да се занимаваш с този. Той е тъпак. - каза момчето, което ме предпази от удар. Всъщност бяха компания от петима човека, коита изглеждаха така. Всички бяха емо стил, но не от отблъскващите емо-та. Просто имаха такива бритони и се обличаха в черно. Поне повечето де, имаше и един, двама облчени в ярки цветове.

-А кои са тези всъщност? - попитах с недоумение аз.

-Това са Джъстин и Раян - прейбойте и "лошите момчета" тук. - отговори момичето от физиката.

-Ясноо..Как се казвате?

-Аз съм Мина. - каза момичето. - този, който ти помогна  е PJ, а останалите са Крис - моето гадже, Дан и Фил.

-Хеей! - казаха всички, помахаха и се засмяхме.

-Но защо ми помагате? Нали съм нова? - попитах аз.

-И какво от това? - Фил повдигна рамене.

-Ами днес видях как мм...Дан?..да..ти даде бележка, на която пишеше, че съм нова и да не се занимавате с мен. 

-Неее..хаха, не си разбрала! Говорихме за госпожата. Как?..Ти си печена...защо да не говорим с теб? - засмя се PJ.

-Ми, не знам. И отново ти благодаря, че ми помогна, както и на теб Мина!

-Добре дошла при нас! - каза тя и всички се прегърнахме.