The story of our-..no..that's cliche (JB fanfiction)

Глава 2 - Той е навсякъде

След училище решихме да  се отбием в Старбъкс. Мм, обичам Старбъкс!

-Какво ще пиете? - попита Мина

-Голямо "котън кенди фрапучино" с безкофеиново кафе. - казахме аз и Дан едногласно и се спогледахме, смеейки се.

Поръчахме си и седнахме.

-Е, каква е работата с този Джъстин? - попитах аз.

-Ами никаква. Гаднярът и плейбоят на училището. Всички момичета го харесват. Може да има всяка, която си поиска. - отговори Фил.

-И какво точно му харесват? - казах смеейки се. -Това, че псува всички? Вярно не е лош, но не е толкова хубав.

-Очевидно другите не са на това мнение. - измрънка PJ.

Говорихме си около 2 часа и реших да тръгвам, защото започна да се стъмва.

-Добре хора, аз тръгвам, защото трябва да се прибирам. - открехнах аз.

-Но защо? Само 7 часа е. - попитаха останалите.

-Да, но днес се изморих много, а и се стъмва..по-добре да се прибирам.

-Дообре. Щом така искаш. Айде чао, ще ти звънна по-късно. - каза Мина и дойде да ме прегърне, като другите я последваха.

-Чао, хора!

-Чаоо! - помахаха ми те. Много са мили!

~~~~2 часа по-късно~~~~

Прибрах се, облякох си домашни дрехи, вечерях и седнах да си напиша домашното. Имахме супер малко, защото все пак е началото на годината.
По едно време се чу много силна музика от съседната къща, която ми пречеше и затова отидох, тамън  и да се запозная със съседите. Обух се и излязох.

-Ехоо! - започнах да чукам все по-силно на вратата, защото очевидно никой не ме чуваше от силната музика.

-Идваам. - чу се отвътре.

Някой отвори вратата и каквоооо?

-ТИ?! - извиках аз, като видях, че очевидно съседът ми е Джъстин. Точно той ли?! Защоо?? Как може от всички къщи в този град, той да живее в съседната!

-Ти какво правиш тук? - попита той, отваряйки вратата само по хавлия, овита около кръста му.