Being in love with an alien

Първа глава - Началото

Да Ри

Здравейте!

Казвам се Да Ри и съм на 15 години. Живея с баща ми и чичо ми в Сеул от няколко години насам. Ходя на училище, дразня хората, най-вече чичо ми Джонг Ъп, забавлявам се с това.

Въпреки всичко, аз съм доста добра ученичка. Поведението ми в училище е коренно различно от това, което проявявам вкъщи. Със сигурност историята ще ви се стори доста шантава по-нататък, но не се притеснявайте, това е заради мен.

Та... тази вечер беше като всяка друга, но с едно изключение. Бяхме се събрали на вечеря, аз, татко и чичо, когато на вратата се позвъня. Реших, че трябва да отворя. В този момент татко пусна телевизора и точно когато бях на път да натисна дръжката на вратата се чу един доста силен шум, идващ отвън. Спрях се и се обърнах към татко, а тока изведнъж спря, но последното, което чухме беше "Има нашествие на извънземни! Крийте се по домовете си и не излизайте навън!".

Дори не знам дали това е правилно. Домовете ни не са крепости, не можем да се опазим от така наречените "извънземни", като се крием. Татко дойде до мен и ме прегърна. Тъкмо си мислех, че този който беше почукал на вратата си е отишъл, но уви. Отново се похлопа. В този момент се сгуших още повече в татко и прошепнах, само едно "Страх ме е." Татко стана и ме хвана за ръката, като ме задърпа след себе си. Къщата ни беше голяма, а по едни стълби, надолу имаше една огромна стая, която татко наричаше скривалище. Чичо запали една свещ и тръгнахме надолу само двамата с него. Татко остана сам в горната част на къщата.

- Чичо, ако нещо се случи? Наистина ли има извънземни? - попитах и легнах на леглото в скривалището.

- Очакваше се да дойдат, но нищо не могат да ни направят. Ние хората сме изключително могъщи. Разрушаваме света с всеки изминал ден, така че.. -чу се някакъв шум, който прекъсна рецитала на чичо и той прекъсна изречението си, но след като шума отмина, продължи. - Така че, извънземните не могат да ни направят нищо.

- Това звучи все едно ние сме лоши хора.

- А не сте ли? - някой отвори вратата и влезе при мен и чичо.

- Лоши сме. Замърсяваме природата и съсипваме всичко. Нараняваме живите същества и сме изключително жестоки. - отвърна чичо и погледна към съществото, което влезе при нас.

- Не всички го осъзнават. Казвам се Хим Чан. Извънземно съм. - каза и щракна с пръсти, като цялата стая се освети. Видяхме как изглеждат извънземните. Същите са като хората. Аз очаквах да са по различни, но не бяха.

- Дошъл си да ни убиеш ли? - казах аз и се ококорих, защото бях страшно изплашена. Той държеше пистолет в едната си ръка. Това предизвика огромно количество паника у мен.

- Не. Искам да помогна на хората. - отвърна Хим Чан и прибра пистолета си.

- И как мислиш да помогнеш? - намеси се чичо, като се приближи до Чан.

- Ти ли си Йонг Гук? - това извънземно изрече името на баща ми.

- От къде знаеш името на татко? - подскочих от леглото и се запътих към вратата на скривалището.

- Не те засяга. - отвърна ми, а аз се обърнах към него и се загледах в лицето му.

- Как влезе тук? - Запита го чичо, а в този момент аз отворих вратата и отидох да потърся баща ми.

За радост го открих веднага след като влязох в кухнята. Той стоеше там и беше взел един поднос с храна, който остави на масата след като ме видя.

- Татко, Йонг Гук.. - промълвих и отидох до него. Той ми се усмихна и приклекна до мен, като ме гушна силно. - Кой е този Хим Чан? И... наистина ли е извънземно? - татко се отдръпна леко от мен и ме погледна, като устните му се извиха в лека усмивка. Въздъхна тежко и ме погали по главата.

- Хим Чан е на наша страна, иска да помогне. Предполагам. - след като каза това се изправи и отново взе подноса в ръце. - Хайде. - подкани ме и тръгна към скривалището. Слязохме бавно по стълбите и в този момент видях как Хим Чан бе седнал на един стол и четеше някаква книга. Отидох до него и надникнах в страничките, които старателно прочиташе и прелистваше една след друга.

- Какво четеш? - попитах го тихичко и той се обърна към мен и ми се усмихна, след което отговори на въпроса ми.

- Някаква интересна, научно-образователна книга. Чета за вашата планета.

Беше ми доста странно, защото някакво си извънземно иска да ни помага. На хората. "И с каква цел? Как може да ни помогне? Няма как да стане!" Говорех си на ум и подозирах, че това същество е намислило нещо. Не може ей така да падне от небето и да иска да помага на хората и да застане срещу сънародниците си. Не е логично.

Кимнах с глава след като получих отговора му и седнах на леглото си. Баща ми се държеше много мило с него и това до някъде ме дразнеше. Даде му храна и му приготви легло в бърлогата ни. Извънземните притежават ли свръхсилата да омагьосват хора? Ако това НЛО има такава способност.. то всички сме в огромна опасност.

Съжалявам за правописните грешки и се извинявам, че главата е толкова кратичка. Този фик е подарък за една моя много добра приятелка, която ме изнудва да го напиша. Надявам се да останеш удовлетворена. :D Надявам се да ви хареса. :3