-Какво наистина правиш тук, щом знаеш, че съм ти съсед и не съм те следвала.-казах аз
-Чудех се дали би излязла на среща с мен? -каза Майкъл уверено, все едно знаеше какво ще кажа.
-Да. Защо не.
-Окей, утре след училище ще те чакам пред шкафчето ти.
-Добре.
-Ще се видим утре. Чао.-каза Майкъл и скочи от балкона.
-Ти си луд Майкъл. -извиках след него
-Точно затова ти каза "да". -отговори той. Засмях се и слязох и си взех чаша с вода. Обърнах се и се сблъсках със Сара и водата се разля върху нея.
-Гледай къде вървиш.-изкрещя тя
-Извинявай, не те видях.
-Дръж очите си отворени следващият път.- каза и започна да се бърше с кърпата
-Казах,че съжалявам.
-Извинението не е прието.
-Все тая. -казах и се върнах в стаята си.Сложех си слушалките и си пуснах All time low. Слушах си музика, когато вратата се отвори и доведената ми майка Мария влезе и каза:
-Теса някой е тук да те види.
-Кой?
-Някакво момче. Не си каза името. -каза Мария и на вратата се показа Калъм.
-Здравей.-казах на Калъм.
-Здрасти. Искаш ли да излезем?-попита ме Калъм
-Да. -казах и взех чантата.
-Коя беше жената която ми отвори врата? -попита тъмнокосия
-Това беше доведената ми майка. -отговорих
-Оуу..не знаех,че имаш доведена майка.-каза Калъм
-Сигурно не знаеш, че и Сара Дженикс е моята доведена сестра.
-Това сигурно е тежко.
-Нямаш си и на представа. Е къде ще ходим?
-Изненада е. Почти стигнахме. Още две минутки.
-Уфф..не мога да чакам толкова.
-Ще оцелееш.-каза Калъм и не си говорихме няколко минути, докато той не попита
-Какво стана с истинската ти майка?
-Почина, когато бях на десет.-отговорих, докато сдържах сълзите си
-Съжалявам не знаех. - каза той тъжно и спре двигателя на колата
-Къде сме? -попитах
