BG Diaries

7

  - Ало... – изхриптях. Дванайсет и половина минаваше, но щях да си спя още, ако телефонът ми не беше звъннал. Луиза.

  - Аууу – чух я да се смее. – Тежка нощ ли беше?

  Вместо да ме пита спя ли, мога ли да говоря или поне да се извини, че ме буди, а можеше и да провери дали не съм болна и затова да ми е такъв гласът, но не, нещата при нея не се случват така.

  - Не и по начина, по който ти си мислиш – казах и седнах в леглото.

  - Защо? Какво е станало?

  - Абе... имам си тука проблеми с баща ми.

  Разказах й за историята с паметника накратко, за среднощното ни местене с баща ми и може би щях да и разкажа и за Гецата, ако тя внезапно не се беше сетила, че бърза за някъде и затворихме.

  Станах и започнах да се оправям. Замислих се за Гецата...

  Той е типичния пример за чаровен човек. Сравнително високичък е (четири години тренирал баскетбол), със странен нос и уникално заразителна усмивка.  По-късно през вечерта разбрах доста неща за него. Например ходил е с Гери, сестрата на Елина, почти една година (!), не е девствен от 13-годишен, когато с някакво момиче от другото му село се търкулнали в люцерната, освен сестра има и по-голям брат, който живее в Кипър, планира да се мести, защото си има много проблеми в 22-ро... Предложих му моето училище и в интерес на истината той каза, че го е обмислял. Като цяло разговорът ни премина през адски много теми, до по-голямата част, от които нямам представа как стигнахме. В един момент вече се чувствах като напушена, защото хем ми беше интересно да си говорим, хем страшно много ми се спеше и започнах да губя представа за нещата.

  След като се облякох слязох надолу, но баща ми го нямаше в никоя стая. Видях го през прозореца да прави нещо в градината. Чудех се какво да ям и тъкмо се бях притеснила, когато видях, че на масата имаше буркан с мед и чиния с 4-5 палачинки. Не вярвах баща ми да ги е правил, така че предположих, че баба Лина е минала и ги е оставила, докато съм спяла. Седнах да ям, докато си мислех за живота, за Гецата и защо баща ми се прави на градинар...

  Както ми беше обещано Миро се прибра с късния рейс, който идва към пет следобед.

  - Ма ти си голяма бунтарка бе  – подиграваше ми се той, когато дойде около седем да ме викне с него към площада. – В нас само за тебе говорят, а и още като слизах от автобуса срещнах няколко човека и те ми разказаха подробно.  Да знаеш,че вече  всички баби знаят коя си и знаят, че си разбойничка.