Част 1

117 6 4
                                    

Здравейте, казвам се Елеонора Джонсън и съм на 17. Имам дълга тъмно руса коса и синьо-зелени очи. Много слаба съм и не съм една от най-високите. И преди да сте питали за фамилията ми, аз ще ви отговоря. Майка ми е Дженифър Джонсън- най-известната певица за осемдесетте*. Когато мама ме е родила заминала с големия ми брат и ме е оставила с баща ми. Тя не ме е искала. Ние сме много бедно семейство. Къщата ни се състои от 3 стаи- баня, моята стая, акухнята и спалнята на тати са събрани в едно малко помещение. Всички в училище ми се подиграват за това. Нямам приятели. Татко има малко магазинче за авточасти в края на града. Е стига толкова за мен, време е да ви разкажа моята история.

Лято е. Станах рано, отидох в банята и извърших сутрешните си процедури. Върнах се в стаята и отворих гардероба си. Не си представяйте нещо голямо. Малък шкаф с 2 тениски- розова и черна с едно котенце, 1 потник- син , 1 дълъг черен клин и едни къси панталонки.
Взех късите панталонки и розовата тениска. Обух си черните гументки и вързах косата си на небрежен кок. Слязох долу в магазина и видях татко. Отидох до него.

"Здравей тате, как си?" - попитах с усмивка на лице, сядайки на стола до неговия, зад касата.

"Скъпа, честно да ти кажа не ми е много добре. Най-вероятно се разболявам, но едва ли е нещо сериозно"

"Сигурен ли си?"

"Да, спокойно, ела да те прегърна"- след тези негови думи отидох и го прегърнах. Обичах татко, не знам какво ще правя без него. Той винаги е бил до мен.

"Тате, може ли да изляза с китарата?"

"Разбира се, миличка. " - станах, взех китарата си и излязох. Тръгнах към обичайното място. Често ходя в парка. Свиря на китара и от време на време пея. Стигнах. Парка не бе далеч. Разтворих калъфа и го оставих на земята, и изкарах старата китара на мама. Започнах да свира и да пея песента "Little things"на One Direction. Хората минаваха, някои се спираха, за да ме слушат, други минаваха и оставяха пари в калъфа. Три момчета спряха пред мен.

"Може ли да изпеем нещо с теб" - попита едно от момчетата. Аз се усмихнах и кимнах. - "Знаеш ли някоя на Шон?

"Ако говорим за Шон Мендес- да. I don't even know your name?"- Те кимнаха. Засвирих я и момчетата започнаха да пеят с мен. Звучаха доста добре според мен. Беше ми много забавно. Песента свърши. Хората около нас започнаха да ни ръкопляскат.

"Благодаря. Значи си фенка на Шон Мендес така ли?" - попита най-високо момче. Беше с черна шапка и червени очила.

"Не точно. Чувала съм само малко от музиката му. Иначе не знам за него нищо. " -засмях се, а с мен още едно от момчетата.

"Ще научим ли името ти?"- попита момчето с черната шапка.

"Елеонора."

"Красиво име, за красиво момиче" - при тези негови думи се усмихнах леко и усетих че се изчервявам.

"Хейс, Шон, хайде да тръгваме. Закъсняваме. Чао, Елеонора.."

"Чао. Благодаря за песента." -казах, помахвайки.

"Ще се видим отново"- намигна ми момчето с червената шапка. Вече ги нямаше пред погледа ми. Тези момчета ми харесаха. Бяха мили. Събрах нещата си и тръгнах към нас. Не вървях дълго и стигнах. Влязох вътре и се огледах за татко. Него го нямаше. Може би е излязъл да се разходи. Седях и четях. По средата на четенето ми чух че някой чука на вратата. Станах и отворих. Пред мен седеше .. Полиция?! Но защо?

"Госпожица Елеонора Джонсън?"

"Да, аз съм"....

Little JonhosnWhere stories live. Discover now