Little Jonhosn

Част 3

Взех елечето си от стола до мен, слагайки го, го закопчах. Хейс ми подаде ръка, а аз я поех. Заслизахме по стълбите. Не бях излизала от много време. Когато вече бяхме в двора, гадните слънчеви лъчи изгаряха очите ми. Свикнах бързо със светлината и съзрях в средата на двора маса, където стояха Джак и още едно момче. Брат ми се обърна към мен и усмивката от лицето му спадна. Както и си знаех- той не ме искаше. Шон ме задърпа към тях.

"Елеонора, това са Камерън, Картър и брат ти" - ухили се Джак .. Другият, не "брат ми". Камерън пое ръката ми, която бях подала. Намигна ми и посочи мястото до него. Седнах плахо и от другата ми страна се настани Картър. Той е много мил.

"Е, Ели"-започна Джак... Гилийнски.. май така беше?! -" Нали мога да ти викам така?"-кимнах в знак на съгласие-"Ще ни разкажеш ли за себе си?"

"Ами, няма какво. Обичам да пея и свиря. Отличничка съм. Няма какво друго" - казах вече по-сигурна. Нямах намерение да им разказвам подробно за всичко. Нямах им доверие.

"Ами за приятелите ти?"- оу, уцели болното ми място.

"Нямам"- отцепих рязко. Станах от стола си и се затичах на горе.

Момчета с които се запознах ми изглеждат много мили. И са дружелюбни. Дали те ще ми станат приятели?  На врата пак се почука. Бях сигурна, че е някой от момчетата. Отворих плахо. От пред стоеше Картър.

"Здравей, може ли?'- а аз само му направих оът да влзе. - " Е, сладур, от къде си?"- седна на стола пред бюрото ми. 

"Бърнард Касъл, ами ти?"

"Аз съм си от тук. Искаш ли да ми разкажеш защо си тук или нещо за теб?"- придърпа табуретка до него и ми посечи да седна. Аз седнах, но отговор не последва. -" Добре, аз ще започна."- и така и направи. Разказа ми много за него.

----

"Елеонора, скъпа, събра ли си багажа?" - извика Дженифър. Показа глава през вратата. -" Само с една раница за 3 дена ли?"- повдигна вежди.

"Да"- взех раницата и излязох бързо. Пред мен вече седеше приятеля на Джена-така ми каза да я наричам, защото не ми харесваше мамо. Огледа ме от горе до долу и мазната му усмивка се появи на лицето му. Извъртях очи и влязох в колата. На задната седалка до мен трябваше да стои Джак. Цели 3 часа. Когато всички бяхме в колата, потеглихме. Сложих слушалките в ушите си и затворих очи.
-
Усетих побутване по рамото ми. Отворих очи и видях топлата усмивка на Джена. Махнах слушалките си и излязох от колата. Пред нас имаше средно голяма къща по средата на .. Нищото!
Гаджето на майка ми отключи вратата и взе повечето куфари. Странно ли ще ви прозвучи, ако кажа, че дори не знам името му?
Влязохме вътре. Ем, не е толкова голяма. Всъщност беше доста малка, но много изискана.

"Джак, покажи на Ела къде е стаята ви"- каза Джена. Ъгх. Ела. Това е ужасно.

"Защо ще съм в една стая с нея?"

"Защото аз и Томас взимаме другата."- след тези думи Джена погледна Джак много строго.
Брат ми тръгна нагоре по едни малки дървени стълби. Закрачих след него. Ами сега? Как можаха да ни сложат в една стая? Нищо. Това са три дена. Ще мисля положително. Няма да му обръщам внимание.
Ауч. Блъснех се в нещо, завеяна от мислите ми. По-скоро някого.

"Какво ме буташ? Внимавай малко!" - не казах нищо, а влязох в стаята пред нас. Имаше едно двуетажно легло, три малки канапета и малка дървена маса, а над нея-средно голям телевизор, до вратата- сив гардероб.
Оставих раницата си на долното легло и седнах на него.

"И сега какво?"- попитах леко заеквайки.

"Дай ми дистанционното на телевизора." - взех го от масата и му го подадох. Излегна се на леглото си над мен и започна да щрака каналите.
След многочасово гледане на екшън филми, на вън вече беше тъмно и ми се доспа.