Little Jonhosn

Част 2

"Госпожица Елеонора Джонсън?"

"Да, аз съм"....

"Трябва да ви съобщим една лоша новина. Моля последвайте ни до управлението." Аз само кимнах. Притеснение премина през тялото ми. Нервно потупвах с пръсти върху коляното си.
Влязохме в колата. След 20 минути стигнахме. Влязохме в една сива голяма стая.

"Моля седнете"

След 3 дена.

Стоя си в новата стая в Лондон.
От Бърнърд Касъл- малко и скромно градче се преместихме в големия Лондон. Не съм излизала от стаята си от както дойдохме. Камериерките постоянно идват да ми носят храна, въпреки че аз не искам да ям.

*Ретроспекция*

"Баща ви почина в катастрофа. Тъй като нямате 21 сте длъжна да останете при друг член на семейството Ви." - В този момент влезе жена, на която много приличах. Тя ми се усмихна топло. До нея стоеше момче с руса коса и ярко сини очи.

*Край на ретроспекцията*

Не се разбирам с брат си. Сега се сетих, че момчетата които се спряха да пеят с мен, едни от тях е бил Джак. Първоначално се зарадвах, но той не ме прие добре. Не си говоря с него. Майка ми прави всичко възможно само и само аз да се чувствам добре. Няма да запълни празнината. Сега седя и гледам някакъв филм. Не го гледах много, седях и си рисувах с черния тънкописец на хилядите листове разпръснати из моята, голяма и розова стая. Почукване на вратата ме изкара от света на рисуването. 

"Влез" - извиках, защото предполагах че е камериерката. Вратата бавно се отвори -" Не искам да ям"

"Не идваме за това. Ела при нас, долу на двора." - чух познат и дълбок мъжки глас. Стреснах се и се обърнах рязко. Пред вратата стояха момчетата, които пяха с мен и още едно, много високо.

"Спокойно. Искахме да те поканим с нас, на басейна в задния двор." - поклатих отрицателно глава. - "Хайде, молим те! Само ние и брат ти сме." - отново отвърнах отрицателно. - " Аз съм Шон, това са Хейс и Джак .. Гилийнски." - не бях сигурна, че искам. Пък и брат ми щеше да е там. Едва ли ще е съгласен. Едно от момчетата, мисля че беше Шон, дойде до мен и ме хвана за ръката.

"Хайде де, ела при нас. Ние не ядем хора"- засмях се на думите му. Той се усмихна мило. Ще сляза при тях, въпреки че ми е малко.. (МНОГО) неудобно.