Гориш в безкрайност и не тлееш,
Гориш във адски мъки там.
Гориш, когато не умееш
Да издадеш и писък ням.
Гориш във черна пелена,
Гориш и в мъката си тръпнеш...
Въздишка, сълзи и тъга
И тихо думи сладки шъпнеш...
Гориш и ужас се прокрадва
В безкрайността на тази бездна.
Гориш, а някой миг открадва
И се измъква безвъзмездно...
Гориш, пищиш, но няма кой
Да чуе думите ти – стон...
И няма никой, няма кой
Да спре молбите ти – милион.
Гориш и страдаш тихо, сам,
Самотен в своята надежда,
А някой тихо плаче там,
Където шум се не процежда.
И ти го викаш, но не чува,
И той те гледа, но ти спиш...
