История 1

213 15 4
                                    

Сложих коженото си яке. Обух обувките си. Взех раницата и телефона си и излязох. Навън беше мрачно. Заключих. Вървях малко когато един старец ме спря.
-Извинете госпожиже.-започна разговор с мен. Огледах го. Беше бездомник. В ръката си държеше една единствена цигара.-Имате ли запалка?-бръкнах в задния джоб на тесните си дънки. Извадих малката си газова запалка и я подадох на човека. Докато той палеше цигарата си аз извадих малко пари. Когато ми подаваше запалката, аз му ги дадох.-Благодаря ви, но няма нужда.
-За мен ще е удоволствие да ги вземете, господине.
-Бог да ви пази!-прошепна плачещият пред мен човечец. Аз само кимнах. Прибрах запалката на същото място. Продължих пътя си. Усетих нещо на устата си. Припаднах.
Събудих се в тъмно помещение. Ръцете ми бяха вързани. Чувах зловещ кикот. Чувах много бързи стъпки. Имаше лека мелодия. Беше зловещо. Извадих запалката от джоба си. Изгорих въжето. Светнах със запалката пред мен. Пред мен стоеше едно дете. Малко. На не повече от 8 годишна възраст.
-Хей, момиченце! Добре ли си?! Спокойно ще те измъкна от тук!-обърнах я с лице към мен.
-Т-т-той!-усетих огромна болка, припаднах отново. Събудих се в бяла стая. Имаше едно голямо огледало. Поне аз си мислех че е така. Извадих джобния си нож. Опитах се да направя нещо за да отворя стоманената врата. След известно време се отвори. Прибрах ножа обратно. Единствените неща който имах сега бяха: телефона ми, газова запалка и джобен нож. Надникнах извън стаята. Бях в някакво изоставено място. Лампите на коридора премигваха. До вратата имаше брадва. Взех я. Подпрях я на рамото си. Започнах да вървя напред. Опитвах се да намеря момиченцето. След хиляди врати я намерих, но не в състоянието в което я помня. Беше мъртва. Стоеше във вана пълна с кръв. Сълзи напираха от очите ми.
-Бъди силна. Ще се измъкнеш от тук.-прошепнах сама на себе си. Затворих вратата. Продължих напред. Знаех, че ако бягам ще ме чуе. Незнам кой, но имаше някой който ме преследва. Вървях по коридора. Някой сложи ръката си на устата ми и ме дръпна в някаква тъмна стая.
-Когато махна ръката си няма да пищиш. Ако го направиш "Той" ще ни намери. Ясно?-аз само кимнах.
-Какво става тук?-попитах.
-Дай ми запалката си.-извадих я и я подадох на човека. Той запали една свещ. Остави я на земята и седна. Беше момче. Преблизително на 25-30 годишна възраст. Седнах до него.
-Какво става тук?-прошепнах съвсем тихо.
-В капана на един луд сме. Как ти е името?
-Кейт.
-Хубаво име. Аз съм Джош.
-Може ли да те питам нещо. От кога си тук?
-От ден. Ти?
-Преди часове стоях в нас и гледах хъскито си.-чуха се стъпки и влачене на брадва по пода. Джош загаси свещта. Хвана ръката ми и ме задътпа нанякъде. Скрихме се под земята. Имаше тайно отделение. Имаше пронстранство меджу дъските на капака. Вратата се отвори. Някой стъпа на дъската. Тя изкърца. Момчето ме задърпа, за да приклелна. Направих го. Човекът излезе. Взех свещта и я запалих. Прибрах запалката.
-Ако това бе последния ти миг, какво би правила?
-Секс!-отговорих ясто и точно.
-Това може да го оредим, бейбе.-приближи се към мен. Започна да ме съблича. Нямах против. Това може би беше последният миг на наслада. Първо премахна блузата и дънките ми. Направих същото с него. Останахме по бельо.
-Секси си.-прошепна чернокоското.
-Ти също не си зле, бейби.-започна да ме целува по врата. Слизаше надолу. Разкопча сутиена ми. Притисна ме към стената. Започна да целува гърдите ми. Слизаше с мокри целувки към прашките ми. Когато отстрани и тях започна да ближе клитора ми. Когато се изправи, бях аз наред. Слязох към боксерките му. Свалих ги бавно. Започнах да ближа главичката му. Бързо направих следващата крачка.
-Готова ли си?-прошепна.
-Да!-отвърнах. Изправих се. Той ме прилепи към стената. Аз вдигнах краката си.
-Държа те, бейбе!-прошепна тихо в ухото ми. Усетих как навлиза в мен. От начало тласъците му бяха нежни и бавни. След всеки тласък ставаше све по грубо и агресивно. Скопчих се в врата му. Той ме обърна с гръб към него. Влезе надълбоко.Аз изстенах. С едната ръка играеше с гърдите ми, а с другата, с клитора ми. Тръпките на оргазъма ни обвзеха. Усетих как се изпразва в мен. Искаше ми се да го повторим пак, и пак, и пак, и пак.
-Ако се измъкнем живи оттук...-прошепна в ухото ми- няма да те оставя да дишаш от секс.
-И ти беше страхотен, бебчо.-облякохме се.
-Много бих искала да се измъкнем от тук.- загасихме свещта. Излязохме от стаята. Вървяхме бавно. Почти безшумно. Стигнахме до изхода.
-Не си мислете че ще ви пусна!-зад нас се чу мъжки глас. Обърнах се. На 20 метра от нас стоеше мъж облечен в окървавен, работничешки гащеризон. Имаше верига в едната си ръка. В другата пистолет. Хванах здраво брадвата. Човекът се опита да ни застреля. Без успех. Пистолетът беше празен. Човекът се ядоса и метна пистолета. Започна да бяга към нас. Когато се приближи на много близко разтояние аз забих брадвата във врата му. Той се свече на земята. Около него за секунди се образува огромна локва от кръв. Разбих веригата с която беше вързана вратата. Отворих я. Пред мен стояха още две такива копия на човека който убих, с такава разлика че носеха брадви. Започнаха да се приближават към мен. Единият беше по бърз. Той влезе пътви. Джош беше взел веригара и го удоши с нея. Аз се заех със следващия.
Отнех брадвата от ръцете му. Забих моето оръжие точно в главата му. Взех едната паднала брадва и я метнах на чернокоското.
-И секси и добра в убийствата.
-И секси и забавен.-изчервих се. Когато излязохме, не беше точно нашият желан изход. Бяхме в капан. Стените се приближаваха бавно. Пред нас се показа една капсула.
-Само един ще оцелее. Един от вас трябва да влезе в капсулата. Другият ще бъде смазан от две стени.- "спасението" се отвори. Джош ме целуна и ме избута в капусата. Опитах се да го спра, но беше твърде късно. "Спасението" вече беше запечатано. Капсулата се прибва в едната от стените. Бях оставена да гледам как стени смазват Джош. Той се опита да спре стените. Сложи брадвата между тях, но така й не успя да направи нищо с нея. Опря се с гърба си на едната стена, а ръжете му бяха на другата. Стените започваха да се приблибават все повече и повече. Стените се слепиха една до друга. Секси чернокоското вече не беше жив. Очите ми се напълниха със сълзи. Усетих как нещо ме пронизва пред гръдния кош. Вече и аз нямаше да съм сред живите. Това беше краят!


Надявам се да ви хареса. Опитах се да разказвам по подробно. Ще се радвам ако изразите мнението си. Чао и дано ви харесва!

Has llegado al final de las partes publicadas.

⏰ Última actualización: Oct 24, 2015 ⏰

¡Añade esta historia a tu biblioteca para recibir notificaciones sobre nuevas partes!

Малки страшни историйDonde viven las historias. Descúbrelo ahora