Сбъдната Фантазия

Глава 2

Всичките я гледаха сърдито, като ниския се мачкаше отпред по панталона. Тя изтръпна осъзнавайки, че няма измъкване и че те могат и ще направят с нея каквото си пожелаят. Отдръпна се назад и се препъна в ръба на матрака и тупна върху него, разпервайки ръце и крака. Преди да успее да се изправи чу одобрително мърморене и погледна надолу, само за да види как роклята й се беше заметнала и набрала на кръста й, откривайки черните й бикини. Извика и бързо се покри, като част от нея й прошепна, че това е повече от безсмислено след като след броени минути сигурно щеше да е гола на същия този мръсен матрак.

- Как се казваш?- попита високия.

Тя нямаше намерени да му отговори. Не искаше да им се подчини и да им позволи да я изнасилят и нямаше желание да им помага в това престъпление. Въпреки това когато ниския и слабия скочиха към нея и я изправиха на крака дърпайки я за косата тя извика:

- Лора! Казвам се... Лора! Моля ви! Не ме наранявайте!

- Лора значи... е Лора... тук сме събрали по един специален повод.- започна той, като пристъпи към нея, а брадатия мина от другата й страна.- Тази нощ ти ще бъдеш нашето забавление. Всички тук сме много загорели и изпълнени с желания, които искам ти да утолиш.

- О, не! Аз... моля ви... недейте! Аз... мога да намеря пари... пуснете ме, моля ви!

- Така се радвам, че реши да минеш през парка днес.- каза мъжът, сякаш не чул молбите й.- Очакваме някоя като теб от известно време... но ти определено си голяма късметлийка.- Лора преглътна очаквайки да чуе нещо, което едва ли ще й хареса.- Обикновено сме аз и още някой... но днес няколко приятелчета решиха да ни правят компания... и ще имаш честа и удоволствието да си главното забавление на купончето ни.

Лора проплака отново и огледа лицата около себе си. Слабият я държеше за косата и се хилеше широко, ниския държеше ръцете й извити зад гърба й, а брадатия вече дори беше почнал да се съблича и при вида на висящия му член тя загуби всякаква надежда да се измъкне от тук невредима. Отново погледна високия и започна да шепне молби, но единственият отговор, който получи беше шамар.

- Не искам да говориш, освен ако не съм те питал нещо, ясно ли е?- изръмжа той и я хвана през устата.- Сега... искам да ти изясня едно нещо. Ако правиш каквото се иска от теб ще те пуснем невредима.- Лора изтръпна при мисълта да бъде наранена или дори по-лошо от тези мъже.- Но ако не слушаш... ще трябва да те накараме да правиш каквото искаме и пак ще го направим, само дето ще ти бъде още по-неприятно.
- Но вие ще ме изнасилите! Как искаш да ти помогна идиот такъв! Луд ли си... пуснете ме!- още един шамар отметна главата й настрани и сълзите й рукнаха от очите й. Бузата й гореше.