Сбъдната Фантазия

Глава 1

След бала и пиянските вечери тя си беше дала няколко дни почивка преди да тръгне по кандидат-студентските изпити. Обичаше да излиза с приятели, а и сега, когато всички бяха свободни почти всяка вечер имаше купон някъде. Така беше и тази вечер. Беше избрала синята си лятна рокля с копчета отпред, която беше една от любимите й не за друго, а защото винаги присъстваше като елемент в една от фантазиите й й харесваше идеята как ще хвърчат копчетата й ако някой се опита да я разтвори със сила. Обу си ниски обувки, защото отдавна се беше отказала да се опитва да се прави на висока. Със своите 160 сантиметра винаги беше обект на шеги, но пък беше забелязала, че момчетата и мъжете харесват това, че е миньонче. Дългата си къдрава коса беше оставила свободна, прихваната с фиба със цветенце отпред за да не й влиза в очите. Взе малката си раничка и една тънка блузка за всеки случай ако се прибира по-късно.

Купонът за съжаление се оказа доста скучен. Предимно момчета, които се напиваха за отрицателно време и няколко момичета, които без много уговаряне се съгласяваха да бъдат примъкнати към спалнята, където не една и две загубваха бельото си на омачканите и омърсени вече чаршафи. Когато обаче приятелката й й сервира, че изчезва с гаджето си и колата му тя се ядоса, че дори не искат да я откарат до тях. Малкото алкохол, който беше изпила я беше замаял малко и след като успя ловко да се измъкне от опитите на две момчета да я дръпнат на дивана се измъкна от шумния апартамент. Слезе с асансьора и излезе пред тъмния блок. Хладният въздух я освежи малко и тя си облече блузката и пое с бодра крачка по пустите улици.

Скоро наближи градския парк, който беше едно от любимите й места през деня, а и най-любимото й място във фантазиите за изпълнение на най-перверзната й фантазия. Спря се под една от светещите улични лампи и се огледа. Освен една котка и паркирани коли тя не видя никого. Огледа и полутъмният парк и потрепери леко при мисълта да се осмели да мине от там през нощта. Въпреки това тя стисна презрамката на раничката си и тръгна по централната алея. Пейките сивееха под дърветата, а лампите се опитваха да разкъсат мрака. Когато стигна средата на парка видя малката чешмичка и усети колко пресъхнала е устата й. Отиде до нея и се наведе да отпие, когато чу стъпки. Скочи и се обърна, но нямаше никой освен нея. Сърцето й биеше лудо, дишането й се беше учестило. Запита се как можеше да е толкова глупава, че да минава сама от тук и то посреднощ! Широко разтворените й очи обхождаха мрака и сенките, всяко поклащане на клонка или изшумоляване я караше да потреперва. Въпреки това събра смелост и продължи напред с ускорена крачка. Още няколко минути и щеше да е извън парка и се надяваше да намери някое такси за да се прибере.