2010
Ако си мислите,че е готино група от аниматори да ви събуди с клаксон,ами не е.
-Ставай,ще изпуснеш закуската!-каза Уаиът и когато се обедиха,че съм будна,напуснаха стаята.
Вчера се запознах с всички и се чувствам малко гадно,понеже всеки е някакъв специалист,а аз не мога почти нищо. Уаиът е фитнес инструктор,Елена е учителка по танци,Крис - страхотен DJ,а Ник твърди,че може всичко,но силно се съмнявам. Другите го представиха като водещ.Закуската беше страхотна и сега следваше първият ми танц на хотела,който бях научила вчера.Казаха ми,че най-важното е да не гледам другите,защото мога да се объркам ,така и направих.Когато музиката започна,гледах само напред и се усмихвах на хората.Малко преди края на танца ,се изкуших и погледнах към колегите си,които правеха съвсем различни и много по- нормални от моите стъпки.Тогава разбрах,че са се шегували с мен и са ме научили на съвсем различен танц. Елена беше най-близо и нея блъснах първа във водата.Следващ беше Уаиът,който се предаде и скочи, докато Крис пускаше драматични звуци от кабинката си( имаше кабинка точно до басейна,от която се пускаше всичката музика ) .Тръгнах бавно към Ник,а той започна да бяга.Буквално.Състоя се истинска гоненица около басейна,макар че е забранено. Докато бягаше,Ник започна да крещи:
-Назад демоне! В името Господне !Е тук вече прекали. Засилих се ,за да се хвърля върху него,но точно преди да го съборя ,той се отмести и аз паднах по лице на плочките.Ауч.Подаде ми ръка и двамата започнахме да се покланяме,докато всички хора пляскаха и се смееха.И тогава се спогледахме,понеже забелязахме собственикът на хотела да ни прави знаци,че ни чака в офиса си.
-Загазихме.
-Вие мислите ли изобщо? Какво ако утре някое дете започне да бяга така и се нарани?ИЗРИЧНО Е ЗАБРАНЕНО БЯГАНЕТО КРАЙ БАСЕЙНА. Ами другата глупост с танца? Госпожице Мичъл,бихте ли ми обяснили защо не знаехте стъпките и импровизирахте? Да си аниматор е сериозна работа.Не е толкова просто, колкото да щракате с пръсти и да се усмихвате. Неприемливо поведение. Още едно провинение и ще бъдете изгонена.Без възражения.
С Ник напуснахме стаята. 3,2,1 и избухнахме в смях. Вече разбирам защо на господин Донован прякорът му бе ,,флегмата".Той говори толкова бавно и провлачено,че за нас беше постижение да не се засмеем пред него.Ник просто не се въздържа и започна да го имитира : А-а-а,госпожице Мичъл?От-т-тговорете ми! Какво е тов-в-ва поведение?
Бях избрала,че ще водя дарц от 11:00ч. Заниманието премина добре,като изключим ,че през 5 мин, Ник минаваше и се правеше на ,,флегмата" .
Дойде и краят на първия ми работен ден. Със сигурност няма начин да забравя забавните сиуации ,случили се днес. Но искрено се надявам да нямам проблеми с флегмата..
Ник още го нямаше,но стана късно и реших да си лягам.Надявам се да си е взел ключа.
Е,надявам се частта да ви е харесала.Бих желала да изразявате мнение,чрез коментари,за да разбирам дали ви е интересно или не.Благодаря предварително. :)
YOU ARE READING
Until our eyes meet
RomanceНа хиляди километри,а толкова близо един до друг. Желанието да се видят отново ги убиваше. Опитваха се да не мислят за това,обаче не беше толкова лесно. Снимките отдавна бяха изгорени , подаръците -изхвърлени, но спомените не можеха да се премахнат.