Until our eyes meet

Интервю за работа

                       2010
-Здравей сладурче,представи се-каза науписуемо красивият мъж,сякаш говореше на дете.
-Лидия Мичъл,на 18 години.
-Приятно ми е да се запознаем,аз съм г-н Хейл.Лидия,защо искаш да работиш като аниматор?
-Смятам,че това е добра възможност да изкарам пари ,като се забавлявам и разведрявам гостите на хотела-не измислих нищо по-съществено в този момент.
-Как би описала себе си с три думи?
-Умна,забавна и симпатична.
-Най-накрая някоя ,която да ме впечетли. 90% от момичетата ,които се явиха мислеха по 30 минути на всеки въпрос,говореха тихичко и имах чуството,че чувах единствено ,,Смотана съм и не ставам за тази работа". А при теб беше съвсем различно. Дори само от първата крачка в стаята,си личеше увереността ,която излъчваш и бях сигурен ,че си перфектната за тази позиция.Честито,госпожице Мичъл.
-Благодаря ,благодаря !-и тогава без да се усетя вече се бях метнала на г-н Хейл.Очаквах да бъда избутана ,но това не се случи.
- Името ми е Ник,Ник Хейл - прошепна в ухото ми със съвсем различен от предишния глас.Предния беше като на някой важен бизнесмен,а сега говореше бавно и дрезгаво. Аз се откъснах първа от прегръдката и с тъпа усмивка попитах :
-От кога започвам ? Ще имам ли предварителна среща с другите аниматори ?
-Можеш и сега ,ако имаш желание. А относно колегите ти,вмомента провеждаш разговор с един от тях.
МОЛЯ?МИСЛЕХ СИ ,ЧЕ ТОЙ Е СОБСТВЕНИКЪТ НА ХОТЕЛА?УАУ ЕТО ЗАЩО Е ТОЛКОВА МЛАД.
Бях мълчала прекалено дълго и гласът му ме извади от мислите ми :
-Ще те разведа из хотела,ще ти покажа къде и от колко часа се провежда всяко занимание.Трябва всеки ден от 10:00ч. и 20:00ч. да си на главния басейн ,където се провежда танцовия микс .Облечи нещо удобно и ще те чакам пред стаята ти след 30 минути.
-А къде се намира стаята ми? И сама ли ще бъда в нея или ще съм с още някой от персонала?
-Това ще го разбереш на рецепцията,не съм гадател-и бам 3 вид глас. За разлика от предните,този беше студен и груб.Колко секунди му трябват ,за да си промени настроението?

-Искате да кажете ,че ще се освободи стая чак след 1 месец?
-Да,точно това исках да кажа.Можете да спите при някой от готвачите ,при г-н Хейл или на плажа.Ваше е решението.
Това щеше да бъде интересно.
-В коя стая е Ник?
-333 ,госпожице.

Взех целият си багаж и се запътих натам.Почуках на вратата и след около 2 минути се появи той,само по черно долнище на анцунг,косата му беше разрошена и очилата му ги нямаше.
-Нямаше стаи ,нали?-двадесет и четири каратовата му усмивка ме заслепи. В следващия момент ,Ник вече беше преместил куфарите ми до едното легло.Хвърлих се на дивана и след като му благодарих,попитах:
-Бъркам ли се,или на интервюто беше с очила?
-Аа,да. Казват ми ,че изглеждам по-интелигентен с тях и този повод беше подходящ да ги сложа.
Смях ли чух? Даа,това беше най-сладкото кикотене ,което бях чувала.
-Хубаво тяло ,междодругото.Нямаше как да не отбележа-бях откровена какво винаги.
-Не съм толкова замаян,че да не забележа от колко време ме зяпаш.Но все пак ме изненада ,не очаквах ,че ще си признаеш. Харесваш ми,Лидия.Сигурен съм,че нашето съжителство ще бъде интересно.