Love is not for me

Part 8

Не знам как и кога съм се озовала в тази дървена стаичка, но се намирах тук. Наоколо нямаше нищо друго, освен едно легло с фигура, спяща върху него.

Огледах се по-обстойно. Тъмни сенки преминаваха по стените, но около мен нямаше никой друг. Побиха ме тръпки. 

- Сега е негов ред. - извика една от черните фигури на дървената стена срещу мен.

- Убий го. - изкрещяха хорово още 5.

Не изпълних заповедта. Стоях и гледах към спящото тяло. 

Русите му коси се бяха разпилели върху нежното му лице, спеше тъй спокойно и непробудно. 

Всякаш някаква магнитна сила ме  привличаше и дърпаше към него. Без да движа краката си се озовах до него. От тавана на малката стаичка започнаха да капят ситни капки, които усещах по тялото си и чувах при срещата им с някоя повърхнина.

Не им обърнах внимание. 

Стоях и се наслаждавах на беззащитната фигура пред мен. Протегнах леко ръка си към нея и погалих внимателно скулата му.

Забелязах, че цялото му лице бе изцапано в кръв. Отдръпнах се с няколко инча. 

Цялото легло бе окървавено, а от него капеха капки на пода.

"Пльок. Пльок." - кървавите капки издаваха зловещ звук.

Погледнах към себе си. Цялата бях в червен цвят, който бе нацапал дългата бяла рокля, чиито край в момента не се виждаше, изгубен някъде в огромното количество червено вещество на пода. 

Имаше поне около 2 сантиметра кръв, насъбрала се в стаята.

Погледнах нагоре и тогава видях причината за това количество плътна течност - вътрешности, разчленени човешки части и глави стърчаха от тавана.

"Убий го." - изписка едно момиченце, чиито труп плаваше над кръвта, която вече стигаше коленете ми.

"Сега." - извика то и отвори очите си, а след това плисна с ръце в червенината и изчезна.

"Трябва да е мъртъв. Трябва да е мъртъв. Трябва да е мъртъв. Той трябва да е мъртъв." - това бе единственият приглушен звук, който чувах. Гласовете се преплитаха в главата ми.

Самата мисъл ме изплаши. Приближих се бавно към него.

Изведнъж усетих присъствие до себе си.

Обърнах се назад и пред мен се озоваха десетки трупове, които се движеха и тихо, като че ли произнасяха молитва, повтаряха "Убий го. Трябва да умре." Вдигнаха ръце нагоре, а аз роботски повтарях техните движения, но не исках. 

Замахнах с ръка и секунди след това главата на русокосия лежеше между краката ми, с празен поглед и отворени очи. Сега се намирах в друга стая, която бе непозната. Бяла, огромна - с много столове, наредени церемониално, а аз бях облякана в черна рокля, с черни дълги дантелени ръкавици.

Погледнах надолу, а главата на Найл се усмихна с кървавата си усмивка.

-Неее.. - извиках възможно най-силно ..