Love is not for me

Part 7

Седях на леглото в „стаята ми". Честно казано не знаех как да нарека това място, все пак едва ли престоя ми тук щеше да е дълъг, освен ако сама не си го удължа. През съзнанието ми преминаха пет различни начини да се оттърва от този доверчив старец и внука му, но реших засега да изчакам и да видя как ще се развият нещата. Беше ми скучно, върху коленете ми имаше пакет желирани мечета. През няколко секунди подхвърлях някое във въздуха и разкъсвах гърлото му със зъбите си. Добре, това прозвуча психопатски, но нека си припомним, че аз не съм луда.

*Ретроспекция*

- Не е толкова трудно, Сам. Просто опитай! - високият мъж до мен се засмя и сложи няколко мечета в шепата ми.

Хвърлих едно от тях и отворих устата си в очакване то да падне вътре, но желираният бонбон удари носа ми и отскочи настрани.

- Не мога, тате. Много е трудно. - прохленчих.

- Не се отказвай толкова лесно! - засмя се и с лекото улови едно зелено мече и го глътна.

Потърка корема си, все едно е преял, което ме накара да избухна в невинен смях.

* Край на ретроспекцията *

Някога имаше време, когато най-големият ми проблем беше, че не мога да уловя някакъв бонбон с устата си или че трябва да си легна твърде рано. Някога имаше време, когато най-малкото и глупаво нещо можеше да ме накара да се засмея. Но това време остана в миналото, защото никой не дава нищо, без да иска нещо в замяна. Господ може да ми даде щастливо детство, но за сметка на това той обрече останалата част от живота ми на мъки. За това аз щях да превърна живота на другите в ад. Чувствах се длъжна да го направя.

Мислите ми бяха прекъснати от почукване на вратата на стаята.

Стреснах се. Ако Найл ме беше издал и отвън стоеше цял полицейски патрул? Или доверчивият старец бе научил кой е приютил и искаше да ме убие? Той е богат и възрастен, а през някаква част от времето живее сам, няма как да няма поне едно оръжие. Имах няколко варианта - да се скрия, да се измъкна през прозореца или да хвана някакво импровизирано оръжие. Преди да го осъзная една проста дума се отрони от устата ми: „Влез".

Какво по дяволите ми става?
Нямаше полицаи, никой от клиниката или като цяло нещо, което да ме застраши. Там седеше Найл, в цялата си прелест, държейки купа сладолед в ръцете си. Леденото лакомство определено не е оръжието, което очаквах да видя срещу себе си. Той ми се усмихна и продължи да ме гледа.

- Какво!?

Не отговори, а просто седна на леглото.

- Какво искаш, Найл?

- Донесох ти сладолед. - подсмихна се и ми подаде купичката.

Не помръднах, а просто го изгледах въпросително.

- Няма отрова в храната, спокойно. - усетих горещия му дъх до ухото си. Мм, цигарен дим и мента. Не бях пушила от толкова време. Все пак бях затворена в психиатрия. Можех просто да си открадна кутия цигари от някого, но не е толкова просто, защото нямаше от кого - внасянето им беше забранено в обекта. Трябваше да помоля русокоското за една кутия. Като се върнахме на него - той да не би току що да ми се подигра? Да, определено направи това. Първия ден се държеше като срамежливо момченце, а сега е решил да си играе с огъня.

- Скъпи, внимавай какво говориш и какво правиш. Мога да бъда много опасна, не ме предизвиквай. - казах бавно и го гледах право в очите.

- Ако искаше да ме нараниш, щеше да го направиш. Видях те как уби Крис, ти знаеше че мога да те издам, но въпреки това ме остави жив. Не ме е страх от теб. - говореше толкова самоуверено и по този начин ме изнервяше.

- А трябва. - изсъсках,а след няколко секунди прошепнах - Не знаеш какво влияние имам върху хората, Найл. - приближих се и бяхме на сантиметри един от друг. Поставих едната си ръка върху члена му,усещах как напрежението в него расте при движенията на ръката ми. Той беше толкова объркан от това мое действие, че не усети как вдигнах джобното ножче, седящо до мен на леглото. С едно бързо движение оставих дълга лента на лявата му буза и рязко се отдръпнах. Кръвта се спусна по бузата му и той постави ръка на мястото и погледна притеснено.

- Какво по дяволите?

- Казах ти да внимаваш.

- Откъде взе този нож, мамка му?

- В къщата на дядото ти има много интересни предмети. О, като заговорихме за него - той изглежда много мил старец, донякъде не ми се иска да свърши с прерязано гърло. - усетих как настръхна, когато споменах нещо да се случи на дядо му. Явно Найл държи на него. Колко жалко, чувствата са слабост.

- Моля те, не го наранявай! - каза тихо.

- Какво каза? Не те чух, Найл. - подсмихнах се.

- Казах да не го нараняваш. - изкрещя.

Поставих пръста си на устните му.

- Шш, някой ще те чуе. А ти не искаш това, скъпи. Не трябва да казваш на никого коя съм аз и какво се случи сега. А в замяна аз ще опазя теб, дядо ти и приятелите ти живи. - той просто кимна. - О, и не се хаби да звъниш на полицията, защото дори и да ме заловят аз пак ще избягам, аз винаги го правя, и тогава ще се върна за теб и за милия ти старец.

Премахнах пръстите си от устните му, взех кутията със сладолед от ръцете му и лакомо загребах с лъжицата, докато русокоско ме наблюдаваше със страхопочитание.