No Choice

Началото

Още от малка се занимавам с балет и обожавам да го правя.Наскоро ме приеха в Танцовата Академия в Калифорния и съм много щастлива.Аа да не забравя..Казвам се Мелъди и съм на 17 години от Торонто.Живея с баща си и кучето си Деси.Тя е порода хъски.Майка ми ни напусна когато бях на 4 и израстнах без нея.Сега сигурно живее с новия си съпруг в някое голямо имение в Лос Анджелис,но няма да говоря за това.И без нея аз и бащами се обичаме и се справяме с живота сами. Както казвах,след седмица заминавам за Калифорния,за да уча балет в една от най-престижните училища в Америка.Много се вълнувам,но това означава че ще трябва да се разделя със своите приятелки-Яна и Ванеса.Яна се занимава с изкуство,точно като майка си и затова ще й помага в работата.От друга страна Ванеса е добра във волейбола и ще учи в Спортната Академия.Много е гадно че се разделяме,но ние си обещахме непрекъснато да си говорим по Skype.Хубавото е че ни остава още една седмица забавления.
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
Беше вторник.Тълмо докато сънувах младия Леонардо Ди Коприо и сладолед-двете ми любими неща,моята скъпа приятелка Яна реши че тябва да прекрати този рай като ми се обади.С триста зора се изтъркулих от леглото и допълзях до шкафа,който за моя "радост" беше на другия край на стаята и вдигнах талефона:
-Хайде бе жена,още ли спиш?-чух Яна да крещи.
-Да мъжо,тъкмо станах-отвърнах й сопнато.
-Не ми говори глупости,а почвай да се оправяш,че след 20 минути ще съм пред вас,да си готова!-нахално ми заповяда тя.
-Офф трябва ли?-измънках с недоволство
-И още как!
-Имам ли избор?-попитах реторично.
-Хайде,хайде не ми се обяснявай!
Затворих телефона и се отправих към банята.Измих си зъбите иречих да се облека.Избрах черни дънки,бял топ и черно кожено яке и обух си белите кецове.Взех телефона и чантата си и слязох долу да закусвам.А да..и живея е къща на два етажа.Тъкмо слизах по стълбите и Деси се хвърли хвурли върху мен.
-Добре,добре Деси,знам че искаш да си играем,но трябва да тръгвам.Обещавам,че ще играем когато се прибера.
Тогава тя слезе от мен и аз отидох до хладилника.Явно баща ми са го извикали в работата и затова го не беше вкъщи.Нямаше и две минути и на вратата се звънна.Аз отидох да отворя и Яна влезе.
-Хайде душа,ще закъснеем,трябва да тръгваме.
-Но аз не съм закусвала!
-Ще ядеш после,тръгвай!
Тя ме завлече през вратата и се качихме в колата й и потеглихме.
-Добре,поне ще ми кажеш ли къде отиваме.-почнах да мрънкам.
-Ще видиш.
°°°°°°°°°°°°°°
Здравейте хора.
Това е първата ми история и се надявам да я харесате.Ако може да оставяте коментари с това какво мислите.
П.С.
Това на снимката е Мелъди