Глава 1

75 4 0
                                    

След около 10 минути вече бяхме извън Торонто.Аз продължавах да се питам какво отново е намислила Яна.След 20 километра приятелката ми сви в една отсечка и спря колата.Аз излязох от нея и Яна я заключи.
-Добре,къде по дяволите сме?
-Оттук ще повървим малко.
-Ухууу,веселба!-казах със сърказам.
Вече навлизахме в някаква гора и започнах да се притеснявам.
-Яна,сигурна ли си че не се изгубихме.-казах притеснено
-Ами то...и аз не знам.-отговори ми тя с нормален тон.-не съм сигурна.
-Ама ти сериозно ли?-започнах да викам-Как може да не си сигурна,не знаеш къде сме!Край обаждам се на Ванеса да дойде.
-Какво пак за мен?-показа се от едно дърво Ванеса-знам че съм известна,но чак пък толкова.-започна да се смее.
-Охх слава богу,че се появи,Мелъди не спря да мънка.-обади се Яна.
-Добре,ще ми кажете ли какво става тук?
-Ами ние се уговорихме да се съберем трите в гората на пикник и да поплуваме в реката.-каза весело Яна
-Чакай малко...Как така да плуваме?-попитах учудено-аз не зи взех бански!-изписках аз.
-Амии..може да съм пропуснала да го спомена-каза Яна спокойно.
-Охх стига сте мърморили,хайде че момчетата ни чакат.-обади се Ванеса.
-Какви момчета?-този път Яна се обади.
-Ами позволих си да поканя Алек,Трой и Ейдриън.
Това бяха братята Беликов.Те са от Русия и с тях няма как да не скучаеш.
-Добре да тръгваме.-казах най-накрая.
След по-малко от две минути ходене стигнахме до една малка рекичка ,където беше опънато голямо одеало и имаше много,ама много храна.
-Добре хора нападайте!-каза въодушевено Ванеса.
След като стигнахме до реката се появиха тримата братя от едно дърво.
-Здравейте мадами-каза Ейдриън.
Те бяха толкова различни.Ейдриън беше играча,Алек беше милият,а Трой-той беше шегаджията на цялата компания.-Ще се забавляваме ли?
-Да,но аз нямам бански-казах сърдито.
-Да...но може да плуваш по бельо-отново се обади Ейдриън
-Да..но не благодаря-казах твърдо.
-Хайде дее,Мелъди,така не е забавно-обади се Трой.
-Но ако се разболея?
-Спри да мислиш за последствията и веднъж се забавявай истински.-каза Яна.
-Ооф добре-казах с досада.
Всички се зарадваха и започнаха да се събличат.След това заедно влязохме в ледено-студената вода.Но всъщност беше много забавно-не спряхме да се смеем,викахме и плувахме.Когато най-накрая излязохме всички измръзнахме,но добре че другите носиха хавлии и се завихме.Слвд това ядохме,пяхме,гонихме се,но стана време да се прибираме.Яна ме докара до нас и обеща,че утре ще ми звънне.Аз й казах чао и се прибрах.Беше още 7 часа и не ми се спече,затова реших да разходя Деси.Отидохме в парка и аз я пуснах с градинката за кучета,а аз седнах на една пейка.Нямаше и пет минути и чух как Деси лае.Отидох и видях че лае ня някакъ голдън рейтривър.Аз отидох при нея и й казах да спрe да лае и задърпах каишката й.Тогава другото куче се хвърли върху мен и започна да ме ближе по лицето.Това не го очаквах.Тогава някой издърпа кучето от мен и аз се изправих.Първото нещо,което очите ми зърнаха бяха чифт морско-сини очи.
°°°°°°°°°°
Хей хора,това е новата глава.Моля оставайте мнение,за да знам дали ви харесва историята.Това на снимката е Яна.

No ChoiceМесто, где живут истории. Откройте их для себя