No Choice

Глава 2

Първото нещо,което очите ми зърнаха бяха чифт морско-сини очи.
Те бяха едни от най-хубавите очи,които някога съм виждала.Пред мен стоеше момче на не повече от 17,18 години с къса руса коса,снажно и силно тяло.
-Аз много съжалявам,Фереро никога не се е държал така с хора.-започна да се извинява.-Добре ли си?
-Да,но няма да е лошо да го обучиш малко по-добре и да не се хвърля така върху хората.Хайде Деси.-казах заядливо,хванах кучето си за каишката и си тръгнах.
-Ще ми кажеш ли поне как се казваш?-извика след мен той.
-Ще трябва повече да се потрудиш за да го разбереш.
°°°°°°°°°°
Утре.Утре беше денят,в който щях да напусна Торонто и щях да замина за Калифорния,денят в който ще се сбогувам с всички,с баща ми,с Деси.Естествено багажа не ми беше готов,аз както винаги чакам последния момент.Взех най-големият куфар,който можех да намеря у нас и започнах да опаковам.Сложих всякакви неща-блузи,пуловери,панталони,обувки,да не забравяме трикото и палците.Беше 12 и нямаше какво да правя.Реших да звънна на Яна,защото тя явно няма да го направи.
-Здравей,нали щеше да ми се обаждаш,какво стана?-попитах аз.
-Така ли...амм...аз..явно съм забравила..-много добре знам че се правеше нарочно на ударена.
-Добре,както и да е,искаш ли да излезем,защото няма какво да правя.
-Ами аз няма да мога,с майка ще ходим до магазина за някаква поръчка...и аз не разбрах.
-Охх добре,забавлявай се-и затворих телефона.
Тъй като Яна беше заета реших да потанцувам.Облякох си удобни дрехи и пуснах музика.
Когато танцувам винаги си представям че съм някъде далеч от града,в някоя хубава гора и просто танцувам.Когато започнах да танцувам,не мислех че ще заобичам толкова много балета.Доста хора биха казали че това е само хоби или за убиване на времето,но не,за мен балета и танците са живот и бъдеще.Затова се записах в академията по танци,аз искам да се занимавам с балет.Не мога без него.Тогава музиката свърши и чух ръкопляскания зад мен.Обърнах се и видях баща ми да седи на вратата.
-Ако ще танцуваш така в академията,леко да не ги зашеметиш!-каза той и се засмя.
-Татее....-отидох при него и го прегърнах.
-Тъй като утре заминаваш искаш ли да отидем за следолед,като преди.-каза той,но с тъжен тон.
-Съгласна,но изчакай да се преоблека.
Реших да сложа дънки,блуза и кецове.
Вече вървяхме към парка,като по пътя минахме за сладолед.Седнахме на една пейка,точно срещу детската площадка.Гледахме децата,а аз видях едно момиченце,което си играеше на пързалка и беше много сладка.
-Все едно виждам теб-започна баща ми-беше толкова малка,винаги усмихната.Спомням си,че един път беше навън и си играеше,бяхме всички,и ти си намери гердан с висулка на балетни обувки и тогава майка ти ти обясни и ти поиска да танцуваш.И така започна и сега заминваш,далеч да учиш.-една сълза се спусна по лицето му.
-Хей,хей,не се притеснявай,нали имаме телефони,аз ще се връщам през ваканциите.
-Да,добре.
-Искаш ли да тръгваме?-попитах баща си.Той ми кимна в съгласие и станахме.По пътя докато минавахме през площадката видях момиченцето,което беше на пързалката да пада.Веднага отидох ппри нея и й помогнах.
-Хей,добре ли си.
-Да,нищо ми няма.
-Ти сама ли си тук?
-Не бати е на онази пейка.-тя ми посочи една пейка,от която се задаваше познато лице.
-Сигурна ли си,че това е батко ти?-попитах аз надявайки се да не е.
-Вики,добре ли си?-приближи насам момчето,погледна ме и се усмихна.-изглежда хубавата какичка ти е помогнала.
-Явно трябва повече да внимаваш,не само с кучето си.-казах му аз и го погледнах в очите.В тях бих могла да гледам с часове без да спра.Добре това не си го помислих.
-Добре,колко пъти да ти кажа че съжалявам?-каза той отегчено.
-Ами може още около десет пъти.-усмихнах му се и тръгнах към баща си,който седеше на същото място и ни гледаше.
-Между другото,казвам се Джейс.-каза той преди да се отдалеча прекалено много.Аз се обърнах към него.
-Аз съм Мелъди.
-Мелъди....няма да го забравя!-каза рой с увереност.Аз се усмихнах и продължих да вървя.
Вече бях в стаята си и се опитвах да заспя,но много се вълнувах за утре.Хем исках да отида,да уча балет,но също исках да остана тук при баща ми,да не го оставям.Но след толкова размисли заспах най-накрая.
₪₪₪₪₪₪₪₪
И ето ме.Седя пред огледалото,приличам на плашилище и си мисля за днес.Да,само след черири часа ми е полета за Калифорния.Реших да стана рано и да се оправя.
Вече от час се подготвям за полета-проверявам дали всичко съм взела,паспорт,дрехи,компютър,да не забравяме документите,без които нямаше да ме пуснат в академията.Реших да сляза долу и да закусвам,защото корема ми вече от 15 минути не спираше да къркори.Забелязах,че баща ми още спи,естествено беше 7 часа,затова раших да не вдигам много шум за закуската и си направих плодова салата.В този момент Деси дойде при мен и аз й дадох храна.Веднага след това баща ми слезе.
-Е сладкиш,готова ли си?
-На 100%-казах аз енергично.
Вече беше 9:10 и ние пътувахме към летището-тоест аз и баща ми.
Когато пристигнахме аз си приготвих документите за проверката и се обърнах към баща си.
-Е,аз съм натам,теб няма да те пуснат.
В този момент баща ми ми даде една мечешка прегръдка и ми каза да се пазя,без момчета,че ще ми звани по пет пъти на ден да ме проверява и да не забравя на им взема акъла.На последното се засмях.Аз се отделих от него и задърпах куфара.След като ме провериха аз се обърнах към него и му помахах,а той ми отвърна.
Тръгнах към самолета,но преди това оставих куфара където ми казаха,а ръчната чанта взех с мен.Най-накрая се настаних на мястото си,което беше празно и реших да пиша на Яна.
-Е,започва се.
-Не забравяй да ги смаеш.
Тогава си пуснах музика и зачаках самолета да потегли.
Вече от 20 минути чакахме самолета да излети.Покрай нас минаваше една стюардеси и човека зад мен я попита какво става,а тя му отговори,че чакаме още някой.Най-накрая от тонколонката се чу гласа на пилота,че вече излитаме,затова трябва да си закопчеем коланите.Точно в този момент до мен седна някой.
-Здравей Мелъди.
И хора това е новата глава,надявам се да ви хареса.Според вас кой е седнал да Мелъди?Момя да коментирате за да знам дали ви харесва.А,това на снимката е Джейс.