Find the door to my MIND/boyxboy/

3.

След вчерашния напреднал сеанс,Джинки бе повече от сигурен в едно-Мино бе прекалено травмиран и донякъде тази травма може би обясняваше сегашния му фетиш към насилствения секс. Да-контролираше го в много по-голяма степен от баща си, но самия замисъл, че той страда от този вид фетиш, бе недопустим. Първоначално Джинки не бе убеден, че може да помогне някак на това момче, но сега, когато имаше плод, над който да помисли, бе малко по-сигурен в способностите си и напредващия, постижим успех. Бе убеден, че ще намери тайната вратичка към пълния мозъчен капацитет на пациента си и ще я отвори за дълго, за да може да го излекува.
Джинки можеше да си признае, че не гледаше на Мино като на обикновен пациент, с който можеше да има само и единствено професионални отношения. Имаше нещо в него, което го караше да се трогва и от малкото споделени неща, да се притеснява и да нервничи за отрицателното време, в което можеха да прекарат заедно. Понякога обясняваше това на задълбаването си в проблема на пациента и винаги се оказваше точно така, но сега.. Мино бе толкова специален случай.
Огромното количество информация от изминалия сеанс, бе като нова кофа доказателства за това какъв човек можеше да бъде бащата на Мино и какъв човек можеше да стане Мино, ако не овладяваше тази си пристрастеност. За миг Джинки изпита странни трепети ниско долу под стомаха си, мислейки как би протекъл един такъв акт при момчето. Това го изплаши..толкова много, тялото му започна да се разгорещява и Джинки осъзна, че бе на път да се надърви за първи път от две години и половина, когато действително загуби...аналната си девственост.
Ако можеше майка му да го види сега.. Прочут, добре обучен психолог със склонност към хомосексуалност. Щеше да се гордее... че той живее далеч от нея.
Джинки реши да загърби надалеч личните си мисли и се изправи рязко, осъзнавайки грозната истина, че минава 4 сутринта, а той отново не бе мигнал. Сънят му бе нужен, за да разсъждава разумно, а това, че същото бе и неговата професия, беше от огромно значение.
Обаче..
Имаше едно обаче...
От както се зае с този случай, меко казано не можеше да спи добре...дори изобщо.
Макар да се опитваше, главата му не спираше да мисли, да разсъждава над случая и да се убеждава, колко объркан е живота на другото момче.
Първоначално не се впечатли..поредния луд със сексуални извращения, който му даваха да оправя психически.
След това дойде малкия лъч небрежност от страна на Джинки, който освети онзи ъгъл от умът му, който бе заровен отдавна, притъпен от професионалните възгледи. Онзи тъмен ъгъл, който му казваше, че и той е обикновен човек, човек който бе повече от състрадателен.
Мино бе обект на неговите „изследвания", но пък Джинки бе обект на Мино..
Знаеше, че момчето може да бъде доста досадно и объркващо със своето мълчание и начин на мислене, но това още повече възбуждаше Джинки, карайки го да достигне до дълбините на мислите му.
Когато реши, че ще е по-добре да си вземе душ, надявайки се да спре за миг да мисли за днешния сеанс, той осъзна, че бе полу твърд. Объркването и срамът бързо заеха всяка негова фибра, казвайки му...не...крещейки му колко грозно постъпва.
Не искаше да се докосва, не искаше да оправдава и малкото съмнение, че се бе възбудил физически от Мино, но и не виждаше реално как би посетил клиниката с издут чатал.
Затова и го направи.
Мастурбира в банята, свърши на плочките, мозъка му пращайки прекрасни вълни на удоволствие из цялото му тяло.
Трябваше да се засрами.
И той го стори, но прекалено късно.

Когато се качи на колата си, той остави голяма черна папка, от краищата й стърчейки белите листи, които бе натъпкал нескопосано, осъзнавайки, че закъснява за работа с 5 минути. Никога не се случваше.
Винаги бе точен като часовник, дори подраняваше.Това го убеди още веднъж, че след появата на Чой Мино, всичко в живота му губеше своята подреденост.
С 15 минути след работното си време, Джинки влезе припряно в клиниката, срещайки доста шокирания поглед на момчето на рецепцията.
Да- И Джинки закъсня за работа..моля някой да снима момента за спомен.
Мразеше, когато всеки си правеше заключения за него, имайки предвид строгия му график. После огорчението беше по-болезнено..
Джинки игнорира ненужния човек в живота си и бързо се отправи към кабинета си, погледа му преобразявайки и разширявайки се, когато видя седналото чернокосо момче на малката бяла пейчица пред кабинета си. Той преглътна, пръстите му потейки се около папката. Бавно продължи, погледа му не отклонявайки се от разрошената, стърчаща във всички страни, начупена коса, малките плътни устни, големите кръгли като на жаба очи, чипия нос и стройното, високо и слабо тяло, облечено в жълт суичър и черен панталон, съчетан с бели кецове. Мино премига два пъти, усещайки присъствието до себе си, погледа му стрелвайки се към корема на Джинки, преди бавно да плъзне очите си по тялото, достигайки лицето му.
Джинки безшумно се прокашля, правейки лек знак с ръка.
- Да влезем
Не получи отговор, за което не бе особено изненадан. Щом отключи и влезе, изчака момчето да го последва, след което затвори и остави папката си на бюрото. Мино седна послушно на канапето, вдигайки краката си и полягвайки, вперил поглед в белия таван на малки точки. Джинки го погледна за миг, след това вадейки нов бял лист от папката, която донесе и оставяйки го върху бюрото. Съблече зимното си палто, закачайки го в ъгъла, където стоеше дървена, декоративна закачалка. След това преметна набързо бялата престилка, придавайки си професионален вид и взимайки всичко нужно. За миг забеляза кафето, което бе оставил снощи тук, но отбегна идеята да го хвърли преди сеанса...и без това бе закъснял с 15 минути, което означаваше, че има само 45 минути с чернокосия.
Странно....
Джинки се почувства адски зле заради това.
Той седна на познатия стол срещу момчето и кръстоса крака, Мино отново бързо проследявайки това действие преди отново да върне орбитите си върху тавана. Джинки записа поредния номер на сеанса и бегло се досети какво точно искаше да стори днес. Реши, че ако използва вчерашната тема, Мино би искал да му разкаже за своето увлечение и по този начин вероятно би отключил поне за малко съзнанието си. И това щеше да е достатъчно, за да може Джинки да прецени дали изобщо имаше някакъв ефект върху момчето.
След дългите 10 минути тишина, Джинки реши да подходи както всеки ден, напълно небрежно...а и до сега това проработваше.
- Как си днес, Мино? Нещо ново в клиниката?
Чернокосият преплете пръсти върху стомаха си, издишвайки и затваряйки очи бавно, отговаряйки.
- Да....
- Какво е то?/Джинки бе почти убеден, че разговора отново щеше да премине през темата за желето/
- Днес нямаше желе./каза почти жално Мино, клепачите му се отвориха бавно, премига няколко пъти, карайки погледа на Джинки да изследва прекалено дългите черни мигли/
- А имаше ли друг десерт?
- Не...мисля, че тези от клиниката вече ме мразят...за четвърти път ги меря с храна/може би Джинки не трябваше да сметне това за смешно, но противно на всяка логика, той се усмихна. Зъбите му се показаха леко под плътните устни в мига, в който Мино изви лице. След това сякаш по закон стоманената маска на професионализма се завърна и той сне лице, стискайки химикалката си между пръстите./
- За първи път ви виждам да се усмихвате./Джинки усети как бузите му се зачервяват като на тинейджърка на първа среща и побърза да смени темата, преди нещата да бяха тръгнали в неправилната посока/
- Какво ще кажеш днес да подхванем темата за секса?/не бе толкова въпрос, колкото заключение и единственото, което можеше да стори Мино в момента бе да повдигне небрежно раменете си и отново да погледне към тавана.
- Какво искате да знаете?
- Добре...нека започнем от това. От кога изпитваш....увлечение към насилието.?
Мино помълча няколко секунди, сякаш мислейки как точно да отговори, след това въздъхна, отново повдигайки раменете си небрежно, сякаш го бяха питали съвсем нормален въпрос.
- Не знам./бе единственото което каза, разочарованието не трябваше да е толкова голямо нали?/
- Може би..след като си успял да осмислиш какво точно си видял онази нощ, в която баща ти е насилил майка ти?
- Не помня нещо такова../отвърна бързо Мино, ръцете му свивайки се ядно пред гърдите. /. - И не искам да си спомням. Има ли значение? Сега съм тук и явно няма да се оправя..не, че искам..харесва ми храната в клиниката. А и имам безплатен покрив над главата си. Какво повече да искам.?
- А свободата ти? Не ти ли е любопитно какво е навън. Какво е да срещнеш нови лица? Да се запознаеш с нови хора? Да намериш някого, когото да обичаш? Да създадеш семейство, дом?
- Семейство? Дом?Хах..../Мино се изсмя някак пошло и извъртя глава към психолога, очите му показвайки някаква странна искра, която Джинки можеше да определи като първото стъпало на гнева, събран в него/ - За какво? За да насилвам съпругата си, докато синът ми гледа как я чукам грубо? И след това и той да стане като мен...животно...чудовище? Не искам такова семейство...добре ми е така.
- Мино.../Джинки въздъхна, очите му натежали от желанието да поспи/ - Не е задължително да станеш като баща си. Ти си много повече от това. Просто трябва да го осъзнаеш.
- Да...поне мен ме спряха, преди да съм сторил нещо такова.
Джинки осъзна, че разговора върви към неправилната посока, погледна часовникът, виждайки оставащите 20 минути от сеанса. Нямаше време, а искаше толкова много да разбере всичко около сексуалното желание на Мино.
Дали бе толкова, за да го излекува или повече, защото наистина изгаряше от любопитство..това бе загадка все още. Не можеше да прецени добре.
Затова,Джинки реши да промени подхода си.
- Хората обичат романтиката, сещаш се...докосванията, стимулацията, целувките, думите.... Всеки човек си има своя фетиш. Както знам, че ти имаш друг по-странен. Сподели с мен, какво обичаш да правиш с ...жертвите си./Джинки притаи дъх, когато устните на Мино се изкривиха в някаква странна усмивка, очите му потънали някъде в точките на тавана./
- Татко обичаше да причинява болка. Той винаги харесваше това...затова се изненадвах, когато се радваше на страданието на чуждите хора. Например, когато градинаря си счупи крака-той се смя през прозореца на кухнята, наблюдавайки как възрастния мъж едва се изправя. Или, когато съседското дете си обели коляното, падайки от колелото си в непосредствена близост до него. Той пак се смя, дори не помогна.. Беше винаги такъв. Отначало мислех, че просто е садист и че е странен, по-късно, когато пораснах, разбрах че това го е възбуждало. Че това е била искрата, която е подпалвала същността му на насилвач и че същите вечери си го е изкарвал на майка ми.
Джинки записа всичко подробно, осъзнавайки че бащата на Мино е бил истинско чудовище... Като обикновен човек, съвестта и същността му казваха, че ако той бе израснал в такова семейство, най-вероятно нямаше да може да издържи и да стане това, което е сега. Той изпита съжаление към чернокосия, далеч от професионалното, което би трябвало да играе ролята си в момента. Опита се да не разбива каменната си маска, намествайки учтиво очилата си и връщайки погледа си върху Мино.
Момчето не бе променило позата си, но пък добре можеше да покаже колко ядосан се чувстваше в момента.
Оставаха 10 минути, а Мино не бе споделил нищо за своето увлечение. Затова Джинки се почувства изключително задължен да го подкани отново.
- А теб Мино? Теб какво те възбужда?
- Мен? Обичам да бъда груб, но не прекалявам./Мино изви леко лицето си към това на Джинки, който в същото време бе свел поглед към папката, пишейки нещо./ - Падам си по кестеняви момчета. Обичам, когато имат големи очи, защото в тях мога ясно да видя възбудата, страха, болката, но и неземното удоволствие. Отначало бях невеж...първия ми път беше смехотворен. Но с практиката и някое друго изгледано клипче, всичко се постига./Джинки преглътна, усещайки колко подробно можеше да обясни нещо такова Мино/
- Обичам когато съм нежен....в началото. Те се отпускат, а аз обожавам да виждам заблудените им лица. И когато капанът щракне, всичко започва своята игра./Джинки умело успя да осъзнае как Мино си играе с думите и как гласът му се промени..сякаш...сякаш....се възбуждаше да говори за това/
- Когато горещото ми тяло се слее с това на другото момче е неземно. Обичам да го правя бързо, знаете...чукаш рязко, дълбоко, удряш дъното и сякаш искаш да продължиш по-навътре./Джинки усети потта избила по врата му, докато ръката му няколко пъти написа думата „чукам", „бързо", „силно", „горещо тяло". Възлите под корема му заиграха свои собствен танц и паниката го обзе преди да може да спре другото момче с думите „времето ни изтече", Мино продължи.
- И когато той крещи...неземно, когато ръката ми се увие около врата му, душейки го до побеляване на лицето му, едновременно с това врязвайки се брутално в задничето му.....толкова е прекрасно...
Джинки трябваше да спре това, преди да бе прекалил...но... той бе толкова любопитен, и не...това не бе от професионалната му гледна точка.
- А...какво те привлича най-много в жертвата ти?/Джинки повдигна глава, погледа му срещайки се с горещите тъмни полукълба на Мино. Устните на другото момче, правейки чупка, подобна на перверзна усмивка. Той въздъхна, краката му премятайки се през края на креслото, сядайки и подпирайки ръце на бедрата си/
- Да са нежни, слаби, стройни, толкова леки, за да ми е по-лесно и удобно да си ги подмятам... защото д-р И, обожавам да ги чукам във въздуха...знаете....неспособни да помръднат, подпиращи се само на голите ми гърди./Джинки преглътна, мокрите капки попивайки във вратовръзката на шията му/
Мино се изправи бавно, крачките му заобикаляйки столът на Джинки, преди да реагира той усети дъха на момчето до ухото си и следващите думи, които го накараха да стисне бедра, усещайки влагата избила в боксерките му.
- Обичам, когато са с тесен вход. Обожавам да ги лижа, докато ануса не се отпусне до толкова, че да вкарам езика си... тогава изпадам в екстаз....както и момчето под мен, но вие предполагам познавате това чувство./Джинки разшири очи, гърдите му повдигайки се многократно под тясната черна риза/
- О...времето ни свърши д-р И.
След това Мино излезе сам, без да каже дори довиждане. Не че бе задължително... Едва ли Джинки би понесъл повече от този глас за днес. Можеше да се закълне, че ако имаха още тридесет минути от сеанса, би свършил в боксерките си без дори да се докосне и тази мисъл го плашеше. Преди да осъзнае до какво състояние бе стигнал, той осъзна нещо друго..
Трябваше той да държи под контрол умът на Мино, а всъщност Мино държеше под контрол неговия ум.

*

Търпеливко беше прав. Мино се оказа скрита карта, а Джинки се оказа пък лош играч. Това момче започва да ме плаши...още повече ме плаши странния пламък, който се разгаряше в предната част на мозъка му.. мисля, че тук започва да става прекалено горещо. Вероятно трябва да попитам Любвелвилко, как е там долу при сърцето...
Може би Мино бе козът, който щеше да разбие партията, която бе обградила домът на Любвелвилко.