Екип 411

I.

Лейтън

- Лейти, взе ли си електрическата четка за зъби?

Дорис крещеше толкова силно, че съм сигурна, че в цялото крило са я чули. Били беше подготвен с десет сака, но аз знаех, че ми е разрешено да взема само един. Затова се опитах да натъпкам любимите си дрехи и обувки, заедно с тоалетните ми принадлежности в малката чанта. Бях готова и се опитвах с дяволски усилия да издърпам ципа докрая.

- Излизай от стаята вече, Лейти.

- Дорис, кога ще спреш да ме наричаш Лейти?

- След като хванеш полета за Феърфакс.

- Което ще стане, ако спреш да ме пришпорваш.

Отворих вратата на досегашната си стая. Дорис седеше отпред и това бе един от рядките случаи, в който не беше с бяла престилка и манто. Тя ме огледа, усмихна се широко и ме придърпа в силна, задушаваща прегръдка.

- Толкова си красива, Лейти.

Извъртях очи заради това галено име. Все пак обичах ужасно много Дорис и Били, те бяха като майка и баща за мен. Обгърнах я с ръцете си нежно.

- Ще ми липсвате много.

Казах, когато и Били се появи зад нея. Той се присъедини към прегръдката, а Дорис започна да се разплаква.

- Дорис, недей, обеща ми без сълзи.

Отделихме се, а тя започна да бърше очите си и да премигва, опитвайки се да сдържи напиращите чувства.

- Иска ми се да не заминаваш, скъпа.

- И на мен. Но не мога.

- Погледни го от добрата страна, мила, момиченцето ни може да си намери работа като служител на ДЕА.

Каза Били и се усмихна укоражително на съпругата си, като я прегърна през рамо. Беше прав. Ако си намерех работа в ДЕА, щях да се върна в Пентагона при тях.

- Хайде, момичета, да вървим. Имаме полет за хващане.

С тези думи Били хвана сака ми и го преметна през рамото си. Аз и Дорис вървяхме до него по коридора, напът да излезем от крилото с общежитията. Всички бяха напуснали стаите си, работните си места, столовата, дори тоалетните бяха празни, защото ме изпращаха. Когато влязохме във фоайето на Пентагона, всичките колеги на настойниците ми започнаха да пляскат и да викат "Ето я нашата Лейтън!". Минавах през всичките тези хора, сред които израснах, за да ги прегърна и евентуално да се сбогувам с тях, защото това можеше да е последната ни среща. Насочихме се към терминала за самолета, с който щях да пътувам. Беше частен полет на авиокомпанията на ЦРУ. Имаше още няколко души с мен, но не бяха от нашето крило и не ги познавах. Излязохме на терминала и Били и Дорис ме прегърнаха за последното, тъй като не можеха да продължат нататък. Взех сака си и го сложих на рамо.