Истинска любов.

Глава 3

Започна да ме целува страстно ..Започна да ми повдига бавно тениската. Повдигнах се и му махнах тениската завъртях ме се (аз бях върху него). Целувах му вратът и слизах все по на долу ..стигнах до панталоните му разкопчах го а той ме спря.(бях забравила колко му беше голям):
-Мило, недей знам, че не ти харесва да правиш свирки.Ела да те целувам. Липсваха ми целувките ти.- Усмихнах се и се върнах на горе по същият път. Бавно ми разкопча панталона и го свали докато ми целуваше тялото. Обожавам как го прави влудява ме.....
Сутринрин е. Времето е
прекрасно. Слънцето грееше.Бях сама в стаята. Станах и тръгнах да го търся.Вървях по коридора и чувах музика.
- Добро утро, слънце!-погледна ме с дълбоките си кафеви очи.-Как спа?- допълни той и ме целуна по бузата
- Страхотно, ти?- и се усмихнах
- Щом бях до теб, значи перфектно.-С всяка негова дума аз все повече и повече се влюбвах в него.
Вдигна ме в него и ме поведе към хуненският плот. (обожавам когато го прави)
- Обичам те!-прошепна в ухото ми и започна да ме целува по ухото и врътът.
Телефонът звънна. Той ме свали на пода и отиде да вдигне.
Гледна точка на Теодор
Мразя когато ми звъни телефона в такива моменти.
Беше най-добрият ми приятел. Простено му е.
- Здравей,Дани.
- Тео, разбрах, че си се върнал.-весело каза.- Защо не ми каза по-рано.Хайде да излезем да се видим.-въодошевено ми провикна на слушалката
- Ами аз...такова- добре де бях забравил за Дани вчера признавам си бях се съсредоточил върху Борислава..-Извинявай забравих вчера с Бори правехме 1 година и аз се върнах да я изненадам.. Ще я оставя на училище и ще ти звънна,окей?
- Хаха спокойно ромео,звънни ми като можеш.-признавам си обичам го това момче той ми е като брат помага ми винаги и винаги сме заедно в трудните си моменти.
-Хайде оставям те,че имам не довършена работа. Хаха-измях се леко и затворих..
След малко Бори влезе в стаята и попита:
-Кой беше? Или коя- нацупенп ме пита
- Първо знаеш, че ти си единствената в живота ми и страшно много те обичам и второ беше Дани скара ми се,че не му звъннах по-рано.
- Трябва да се оправям за училище. Ще ме изпратиш ли до спирката по-късно,любов?-попита ме с онзи нейн миличък глас, който ме влудява,когато го слушам
- Хаха не скъпа.- и я целунах по челото.
Е как не?-и наведе надолу главата.
- Няма да те изпратя до спирката,защото моята принцеса. Ще те закарам до училище, мило.-тя вдигна глава и ме погледна с големите си сини очи.Прошепна ми че ме обича и седнахме да закусваме или подобието на закуска, която бях направил докато спеше. Ядях и я гледах докато се хранеше. Беше като малкп детенце цапаше се небрежно и после се избърсваше в ръкава на блузата си.
- Защо ме гледаш?- ме попита тя.
-Защото си красива, и не искам да те оставям дори за секунда повече,ако знаеш как искам да се върна тук да си живея пак. Ако го нямаше това скапано училище щях всичко да оставя и да се върна,само и само заради теб!!!
-Миличко не го мисли имаш още 2 години и ще се върнеш.-тя стана и дойде в скута ми. Целуна ме и започна да ме храни като малко детенце.
Толкова хубаво мина сутринта. Но уви стана обяд и трябваше да я карам за училище......