Истинска любов.

Глава2

Той ....Той...Моят Теодор моята любов бе там беше спрял колата точно пред къщата ми. Беше увеличил НАШАТА песен и в ръцете си държеше букет от рози,който беше супер голям и една огромна мечка която бе висока колкото мен самата.Когато го видях си хвърлих чантата назад и паднах на колене. Ревях от щастие толкова се зарадвах,че беше пропътувал 2500 километра само за да може днес да сме заедно.. Той остави букетът и мечето и дойде до мен.Вдигна ме и ме прегърна. Стисках го толкова силно,че чувах сърцето му как препускаше с бясна скорост. Съседът ми ми подаде чантата и тръгна да гони автобусът. Когато се освестих къде съм и какво става. Влязохме в колата.Сложих мечката на задната седалка, а букетът го взех в скутът си.
-Колко рози има тук? 50? 100?-попитах аз със усмивка на лицето.
-365.-каза той хвана ръката ми и я целуна.-За всеки ден,който си с мен.-допълни с много любов. През целия път го гледах...Тази усмивка на лицето му тези очи тези устни,които исках да опитам пак.
-Та какво ще правим, когато свърша училище?-попитах с най-миличкият глас.Той ме погледна и се усмихна.
- Ще отидем във вилата на баба ми и дядо ми. Няма ги за 6 дни и къщата е наша. Ще те взема когато свършиш училище.
-Супер.-зарадвах се аз. Когато пристигнахме пред училище той ме погледна и бавно се приближи до мен и ме целуна по онзи негов страстен начин, тези негови целувки обожавах,макар и да не ги получам всеки ден.
-Какво ще правиш сега?
- Ще отида до момчетата да ги видя и ще се прибера да поспя.
- Супер, предай им поззрави.-казах аз и понечих да слизам от колата той ме придърпа и пак ме целуна.
-Приятно училище. Обичам те! - И аз теб,любов.-слязох от колата и тръгнах към входа. Погледах часът. Беше едва 7:02 отидох до кафе машината взех си кафе и отидох зад училище там бяха приятелките ми както всяка сутрин имах време да изпия кафето със сутрешната си цигара..
-Добро утро,момичета.-казах аз и седнах до Дорияна най-добрата ми приятелка- Денят е страхотен, нали?
- Днес си много щастлива. Да не е станало нещо хубаво.-каза тя
-Да. Той е причината. Моето щастие .-докато си говехме и им и разказвах какво се бе случило по-рано времето бе минало.Чухме първият звънец и тръгнахме към входа... През целият ден бях усмихната и щастлива. Дори ме изпитваха и получих отлични оценки.. Часовете почти свършиха... Излязохме отново зад училище през едно от междучасията.... Моят съсед бе там.. И отново ме гледаше по онзи странен начин. Както и да е това не бе важно за мен до края на часовете се смяхме веселихме се и така мина времето. Часът бе 13:30. А Тео тъкмо паркира пред училище.
-Чао, момичета.-и махнах с ръка.-Здравей, любов.-добавих като погледан влюбениет му поглед .
-Здравей,щастие.каза той. През целият път до вилата му се лигавих и пях а той се смееше и ме гледаше..Пристигнахме.. Тази вила, която много обичах да посещавам, баба му и дядо му ги нямаше.
-Е, вилата е наша. Каза той сграбчи ме и паднахме на дивана.