Прибирахме се, когато изведнъж от нищото заваля дъжд. Нямаше логично обяснение, защото допреди секунди печеше слънце, но предполагам това е времето в Англия. Нито аз, нито Джо не носехме чадър и затова след няколко секунди вече бяхме вир вода. Сложих си качулката на суитчера, но нямаше голям ефект. С Джо прескачахме локви, криехме се където можем под покривите и избягвахме да се приближаваме много близо до улицата, за да не бъдем опръскани от колите. Тогава не само че щяхме да сме мокри, но и целите в мръсотия. Защо ли просто не извикахме такси? По простата причина, че и двамата бяхме достатъчно големи идиоти, за да забравим да вземем пари със себе си в парка. Е, сега си плащаме за тъпотията и подгизваме. Накрая се отказахме да вървим в дъжда, защото той все повече и повече се увеличаваше, затова Джо предложи да се скрием в една сладкарница. Все пак изнамерихме няколко паунда из джобовете си колкото да си поръчаме горещ шоколад и да можем да изчакаме докато превали.
Вече чакахме около час, но дъжда така и не спираше. В крайна сметка Джо реши, че най-разумно е да помолим Зоуи да дойде да ни вземе, ако искаме да се приберем преди утре. След около 15 минути колата ѝ паркира отпред. Аз и Джо бързо притичахме през дъжда и влязохме.
-Приличате на мокри кокошки!-отбеляза Зоуи като тръгваше.
-Няма нужда да ни го казваш.-отвърна ѝ Джо.
Останалата част от пътя мина в мълчание.
Като се прибрахме аз веднага свалих мокрите дрехи и влязох да си взема един горещ душ. Бях измръзнала. Само да не се разболея отново.
Като бях готова слязох долу, където Зоуи правеше чай, а Джо си играеше с Нала.
-Защо не ме изчака да се изкъпем двамата?-каза шеговито Джо като ме прегърна през кръста.
-Иска ти се.-целунах го.
-Искаш ли да ти помогна с вечерята?-обърнах се към Зоуи.
-Мхм.
Двете отидохме в кухнята. Довършихме сладките, които Зоуи беше започнала по-рано, преди да я повикаме, а след това изпекохме пиле и изпържихме картофи за гарнитура. Започнахме да разпределяме храната из чинийте, когато Джо се появи.
-Мммм, мирише вкусно!-посегна да си вземе една бисквитка и аз му плеснах ръката.-Хей!
-След малко ще ядеш!-скарах му се.
-Заащо?
-Защото не слушаш! А сега сложи масата.-използвах най-сериозния си тон, опитвайки се да не се разсмея.
-Добре, мамо!-наведе глава и взе да подрежда приборите по масата. Почти бяхме готови, когато от вратата се появи Алфи.
-Мирише вкусно! Умирам от глад!
Всички седнахме и започнахме да се храним.
