-Това е добро-каза Попи след като прочете болг поста ми. Двете поискаха да го направят, когато Зоуи повдигна въпроса. А и вече имаше доста четения. Видеото на Джо също беше с много коментари. Зо предложи да погледнем няколко.
-Всичките са еднакви-каза Шон.-"Ох, колко са сладки!" "Шипвам ги" "Новото ми OTP"-засмяхме се след като той ги прочете с престорен момичешки глас.
-Ето този е забавен-обади се Зоуи.-"Джелизабет днес, Джелизабет завинаги"-отново избухнахме в смях. Препратката към игрите на глада беше очевидна.
-"А аз си мислех, че Phan са най-сладки. Създадени сте един за друг"-прочете Алфи.
Този беше най-милият от всички. Не мислех, че изобщо можехме да се сравняваме с Phan. Почувствах се наистина поласкана.
-"Сладки са, но не мисля, че си подхождат чак толкова :/". Добре много взеха да си позволяват-ядоса се Джо.
Хванах го за ръката.
-Успокой се. Хората имат право на мнение.
-Хей хора чуйте този-каза през смях Шон.-"@PointlessBlog @Zoella внимавайте, защото Джелизабет са следващите Залфи"
-Алф, трябва да направим нещо. Няма да им позволим да ни изместят-пошегува се Зоуи.
Бях напът да прочета следващия коментар, когато видях, че Каспър ми звъни по FaceTime. Вдигнах му.
-Хей, как си прекарвате в Америка?-попитах. Беше само той. Нямаше и следа от Сара.
-Страхотно. Радвам се, че казахте за връзката си.
-Нямахме голям избор-каза Джо и погледна към Алфи.
-Казах, че съжалявам. Не беше нарочно-защити се той.
-Къде е Сара?-обърнах се отново към Каспър.
-На прослушване. Малка роля е, но мечтата ѝ винаги е била да е актриса. И донякъде за това се обаждам. Ако получи ролята ще се наложи да остане за по-дълго в Америка, а и има още няколко кастинга, на които иска да отиде. Решихме, че ще е добре да останем още една седмица. Нали ще се оправите без нас? Надявам се спазвате правилата-ухилих се виновно на казаното от него.
За да сменя темата заговорих за потенциалното ми започване на работа:
-Знаеш ли, че си намерих работа. В петък ми е интервюто. Ако ме харесат ще работя в Waterstones.
-Типично за теб. Винаги си обичала да си заобиколена от книги вместо хора-пошегува се Каспър.-Да кажеш как е минало.
-И ние ще чакаме новини за кастингите-намигнах му.
-Трябва да затварям. Сара току-що излезе. Обичам те и се пази-намигна ми той.
-И аз те обичам-пратих му въздушна целувка преди да затворя.
-Значи имаме още една седмица сами в апартамента?-погледна ме предизвикателно Джо.
-Дори не си го и помисляй-отрязах го. Знаех, че веднъж започнехме ли нямаше спиране.
-Хей, Лиз апартамент ли си търсиш?-попита Попи изведнъж. Беше видяла отворения сайт на лаптопа ми.
-Да, но до тук нямам късмет. Всичко е или прекалено скъпо или прекалено голямо.
-Едни приятели ще дават своя под наем. Има изглед към плажа и е наистина хубаво местенце. Ако си заинтересувана може да отидем да го видим и да поговоря с тях-обади се Шон.
Очите ми светнаха, но после се сетих, че е в Брайтън. Нямах нищо против това дори много ми харесваше, но Джо живееше в Лондон, а и ако ме вземеха на работа щеше да ми е малко далечко.
-Благодаря за предложението, но ще ми е малко далеч тук в Брайтън. Иначе градът е много хубав.
-Няма проблем, но ако си промениш мнението само кажи-усмихна ми се Шон.
-Аз съм гладен-каза Джо. Изглеждаше замислен.-Хайде да отидем да си вземем нещо.
-Аз предлагам да отидем в парка, за да разходим Нала и да си направим пикник. Ще си вземем Nandos и може да играем на нещо-каза Зоуи. Всички се съгласиха. Звучеше като страхотен и забавен план. Взехме всичко необходимо и се разпределихме в колите. Аз, Попи, Нала и Зоуи бяхме с нейното мини, а момчетата бяха с колата на Алфи. Те щяха да спрат да вземат храната, а ние имахме задачата да открием някое хубаво местенце за пикника.
-Джо се разстрои като ти предложиха апартамент тук, не мислиш ли?-попита Зоуи докато изкарваше колата на пътя.
-Знам. И на мен ми се стори така. Но и затова отказах. Не ми се иска да не можем да се виждаме, защото връзките от разстояние не са от най-стабилните, но наистина ми допада идеята да живея тук. Имам предвид от това, което съм видяла до сега не съм разочаривана.
-Ако искаш утре може да излезем и да разгледаме града-предложи Попи.-Доколкото знам всички са свободни.
-Ще е страхотно. Отдавна не съм имала възможноста да се разходя из града без да съм се запътила за някоя бизнес среща-съгласи се Зоуи.
-Наистина ще е хубаво. Много харесвам опознаването на нови места-започнах да се вълнувам.
-Значи е решено. Утре ще е ден без телефони и интернет. Ще се насладим на всеки един миг-аз и Попи извикахме радостно.- Вероятно Алфи ще иска да снима влог, аз също затова може би само това.
Преди да се усетя бяхме стигнали. Парка не беше много пълен затова лесно си намерихме място. Настанихме се и докато чакахме момчетата реших да поразходя малко Нала.
След известно вървене реших да проверя колко е часът, но се оказа, че съм си забравила телефона. В този момент забелязах сянка зад мен. От известно време ме беше следвала и вероятно беше просто минаващ човек, но параноята ме хвана. Обърнах се, за да се връщам. Опитвах се да се държа нормално, но неусетно бях забързала крачка. Сянката също. Тъкмо щях да тръгна да бягам, когато видях Джо да се задава отдалеч срещу мен. Поуспокоих се малко и за по-малко от пет минути той вече беше до мен.
-Хей, къде се изгуби?-попита ме той.
-Отидох да разходя Нала, но съм си забравила телефона-обясних.
-Добре, хайде да се връщаме, че другите няма да ни оставят нищо за ядене-засмя се той. Двамата тръгнахме обратно като се хванахме за ръцете.
-Извинете-чухме думи зад нас. Беше момиче на около 14.-Може ли да се снимаме?-обърна се към мен.-Още одеве те видях, но не можех да събера кураж-погледна към земята. Личеше си, че се притеснява. Значи тя е била сянката.
-Разбира се, че може да се снимаме. Как се казваш?-отиде да я прегърне Джо.
-Моли. И съм ви голяма фенка. Мисля, че сте много сладки.
-Благодаря-казах и я прегърнах също.
Снимахме се и след като ни благодари за милионен път си тръгна. Това беше първият "фен", който искаше да се снима а мен.
-Свиквай-каза ми Джо.-Това е само началото-целуна ме и продължихме.
••••••••
Много от вас коментираха, че се надяват да качвам по-често. Исках само да уточня, че за да напиша една глава ми трябват, време идеи и вдъхновение затова не мога да публикувам по десет глави на ден. Надявам се разбирате, но все пак и аз съм човек.
