The Same Girl

Това беше изненадващо...

Обърнахме се и аз отидох до вратата. Рязко я отворих и момчетата се озоваха на земята. Джонсън веднага стана и се хвърли върху мен. Не успях да запазя равновесие и двамата се озовахме на земята.

-ТИ СИ ЖИВ! О БОЖЕ ТОЛКОВА ТИ БЛАГОДАРЯ!!- каза и започна да целува бузите ми. Сериозно той не е наред! Махнах го от мен и бързо станах. Тогава чух смеха и. Беше толкова прекрасен, до сега не бяхме я чували да се смее. Всички млъкнаха и се заслушаха в смеха и. Беше като песен за ушите!

-Защо всички изведнъж млъкнахте?- попита и ни погледна объркано.

-Просто така- отговорих едновремено всички.

-Добре, това е странно. Кой е гладен?- попита и всички вдигнахме ръце.

След 10 пици по-малко всички бяхме преяли. Мога да кажа, че те бяха станали перфектни. Ставам за готвач! Само едно ми е интересно, по време на вечерята Камерън не отделяше поглед от Алисън. Нещо намирисва тук! Но както и да е, ще разбера. Всички заедно изчистихме и след това решихме да гледаме филм. След като филма свърши всички почти бяха заспали. Бяха много смешни. Някои бяха заспали едни върху други, а други в толкова комична позиция, че беше изключително трудно да не се засмееш. Но никъде не виждах Алисън и Камерън. Това е доста странно.

Гледната точка на Камерън

Беше 23:58 и аз я чаках в стаята си. Какъв ли ще е отговорът и? Дали ще дойде точно в 00:00 или ще закъснее? Край, ще се побъркам. Вече е 00:01, а нея я НЯМА! Бях на път да получа нервна криза, когато чух как вратата тихо се отваря и затваря. Моментално се обърнах и я видях. Беше прекрасна както винаги. Носеше черен клин и сива,къса и свободна блузка. Косата и беше направена на рошев кок. Беше очарователна и същевремено толкова секси.

-Какво реши?- попитах набързо и се приближих към нея.

-Прощавам ти, но трябва да ми докажеш, че наистина ме обичаш. Първо ще бъдем просто приятели. Не искам пак да страдам. Искам да съм сигурна, че не съм просто увлечение, което ще ти писне след няколко седмици. Не искам да изпитам отнова тази болка.-каза и ме погледна.

-Добре. Ще ти докажа, че те обичам. Но запомни едно – ТИ НИКОГА НЯМА ДА СИ ПРОСТО УВЛЕЧЕНИЕ ЗА МЕН. Знам, че преди постъпих толкова гадно и сега ми нямаш доверие, но ще направя всичко за ти докажа, че те обичам. И тогава ще бъдем щастливи заедно. .- казах и я прегърнах. Чувството, че е в ръцете ми беше просто прекрасно.

-Може ли един въпрос? Като твой приятел може ли да те целуна?- попитах.

-Неп.Приятелите не правят такива неща.- каза и се засмя леко.

-Не ми пука.-казах и в следващия момент залепих устните си за нейните. Целувката беше изпълнена с много страст и копнеж. След като се отделихме тя сведе глава, беше се изчервила. Беше толкова сладка!

-Сладка си като се изчервиш.

-Аз ще си ходя в стаята. Вече е късно и ми се спи.-каза и понечи да си тръгне, но аз хванах ръката и.

-Не, тази вечер ще спиш при мен.

-Не, няма да спя при теб.-каза и се подсмихна.

-Сигурна ли си?

-Йеп.

Отидох до нея и я прехвърлих на рамото си. Започнах да се въртя.

-Не, Камерън пусни ме.

-Ще спиш ли при мен?

-Не.

-Тогава няма да те пусна!-казах и се завъртях по-силно.

-Добре, добре. Ще спя при теб, само ме пусни.

Веднага я пуснах и се усмихнах.

-Гаден си.-каза и отиде да си облече пижама. След малко се върна облечена в синьо, карирано долнище и черна изчистена тенеска, която стигаше до пъпчето и. Усмихнах се на гледката. Тя легна от една страна на леглото. Бързо съблякох дънките и блузата си и легнах до нея. Прегърнах я и усетих как настръхна. Тя вече беше заспала.

-Сладки сънища любима.- казах и целунах челото и.

Авторска бележка:

Хейй ;зз Какво мислите за частта? Би ли ви харесало в другата част да се разказва как двамата са прекарали деня заедно? Съжалявам, ако има грешки. Благодаря ви за подкрепата и милите думи, оценявам го. Благодаря <3