The Same Girl

Наглост, истина и удар с тиган

Тъкмо да затворя вратата, когато някой връхлетя в стаята. Кагато погледнах установих, че това е Камерън.

-Какво по дяволите си мислиш, че правиш?-едва не извиках.

-Споко бейб, нищо няма да ти направя- каза като се приближи и обгърна талията ми с ръце. Приближи устните си до врата ми и го целуна. Ядосах се и грубо го отблъснах от мен.

-Никога не ме докосвай без мое позволение- изсъсках.

Той само се подсмихна и се настани на леглото ми. Излегна си се най-спокойно, което не ми се понрави.

-Разкарай се преди да съм те изритала- казах, без да отделям очи от него.

Той стана и тръгна към вратата. Помислих си, че ще ме послуша и ще се разкара, но не. Точно преди да отвори вратата рязко се обърна и за секунди вече беше до мен. Блъсна ме на леглото, като застана върху мен. Опита се да ме целуне, но аз реагирах бързо и обърнах главата си и той целуна бузата ми.

-Отпусни се, аз не хапя- се усмихна. Как можеше да е толкова нагъл? Ядосах се, направо кипях отвътре.

-Аз пък хапя и ако не се разкараш на секундата от мен ще видиш колко лошо мога да хапя- казах, като го погледнах с поглед, пълен с гняв.

-По-спокойно коте- с това преля чашата.

Ритнах го с всичка сила между краката. Той се присви на две и аз използвах момента да го махна от мен. Блъснах го на земята и побързах да се изправя.

-Ако още веднъж имаш смелоста да ме докоснеш, ще те кастрирам. А сега вън!

-Сякаш би го направи- каза с почервеняло лице.

-О така ли?- попитах като взех огромните ножици от под леглото. Баща ми ми ги беше дал заедно с бейзболна бухалка, цялата в шипове. Бях ползвала ножиците само веднъж, за да сплаша Дани. Да бяхте видели изражението му, беше доста смешен момент.

В момента, в който Камерън видя ножицата очите му се разшириха и веднага стана и изчезна. Засмях се и прибрах ножиците. Реших да си взема душ и да си легна. След душа облякох пижамата си, която се състоеше от сини къси на бели сърца и тънка бяла блуза. Наместих се на леглото си и затворих очи. Не можех да заспя, въртях се в продължение на 2 часа, но нищо. Накрая се отказах и реших да си направя чай, който да ме успои и може би най-накрая ще успея да заспя. Тихо излезнах от стаята си, опитвайки се да не събудя някой. Влязох в кухнята и започнах да правя чая си, когато шум прекъсна действията ми. Грабнах един тиган и застанах пред вратата. Видях сянка. Затегнах хватката си около тигана и внимателно пристъпих напред. Видях нечий силует и замахнах с тигана. Ударих по нещо доста кухо...

-Алисън какво правиш?

Бързо светнах лампата и видях Камерън, който се държеше за главата.

-Това обяснява защо тигана издрънча на кухо- отбелязах.

-Хаха. Смешно ти е това, че едва не ми докара мозъчно сътресение с този тиган- каза и присви очи.

-Не съм ти виновна, че се прокрадваш така.- казах и се върнах към правенето на чай. Камерън се подпря на плота и ме загледа. Направих чая си и седнах върху масата. Знам, че не е културно, но не ми пука. Наслаждавах се на чая си. Стояхме в тишина, докато Камерън не реши да я развали.

-Защо си толкова трудна по-дяволите? Никоя никога не ми е отказвала. Защо не ме харесваш?- попита изведнъж той. Не издържах и се разкрещях.

-Искаш да знаеш истината ли? Хах добре. Не ме позна нали?- казах и той ме погледна объркано- Не ме позна хах. Аз съм онова момиче, което те обичаше до полуда, което беше готово на всичко за теб. Спомняш ли си онзи ден? В който ми предложи, но всичко беше лъжа. Защо сега ме искаш, нали бях нищожество? Нали никога нямаше да паднеш толкова ниско, за да излизаш с мен? ОТГОВОРИ МИ!- изкрещях.

Погледнах на страни и видях всички момчета и баща ми, които ни гледаха. Без да поглеждам към Камерън можех да кажа, че си е спомнил всичко. Не издържах и се втурнах нагоре. Бързо влезнах в стаята си и заключих вратата. Извадих бързо едни дънки, черен потник и черна жилетка. Облякох ги бързо. Чух как някой се опита да отвори вратата ми и след секунди чух гласа на баща ми момчетата, които викаха името ми. Не си направих труда да им отговоря, бързо взех ключовете от колата ми, чантата и телефона ми. Отидох до прозореца, отворих го и скочих. Изтичах до колата си, запалих я и потеглих. Карах с висока скорост, това ме успокояваше. Често участвах в състезания, дори и нелегални. След дълго каране стигнах....

Авторска бележка:

Хейй ;з Как сте? Какво мислите за новата част? Искате ли да има в следващата глава и гледната точка на Камерън? Благодаря на всички, които я четат. Частта е посветена на @RMI_SSG , искам да ти благодаря за това, че следиш историята ми и оставяш мнението си. То е изключително важно за мен. Благодаря. <3