Ами ако...

на училище

    тайно се надявах да срещна Макс отново. Докато вървях по коридора всички ме зяпаха. -Здравей.-чух клас на момче и реших че е Макс, обърнах се с усмивка, но....
-Кой си ти? -попитах хубавото русо момче което се представи :-Аз съм Ник, брат на най-известното момче тук.
Учудих се защото те изобщо не си приличаха.  Макс беше с кафява коса, а Ник с руса,но имаха еднаква сладка усмивка.
-Ти си....?
-Аз съм Ема.
-Приятно ми е!
-И на мен.
-А.. А..а ти искаш ли да излезем някой път.
Аз зяпах.Още не бях влязла,а ето, че имам две срещи.
-Оу разбирам -тъжно каза той -ще излезеш с Макс,както правят всички.
-Не. Не разбираш аз... аз тъкмо идвам, а вече ме поканиха две момичета.
-Значи ще си помислиш.
-Може.
-Хей новата.-чух някой да ме вика. -не дай да говориш с този загубеняк-обърнах се и видях мак, но някак в друга светлина.
-Не се дръж така.
Двамата братя се приближиха един към друг и щяха да се злият
-Не се биите. -казах и се навъртат между тях.
-Имаш късмет тъпчо.-каза Макс и ме дръпна за ръката. За жалост Ник на смяташе и този път да отстъпи на брат си и той също ме дръпна.
-Спрете- извиках и побягнах.Понеже тренирах лека атлетика избягах бързо в къщи и се заключих в стаята си. Помислих си "ами ако не бях толкова красива. Ахххх мечти.