След всичко това което се случва не мога дори да виждам приятели си.Вечерта след като ме изписаха,веднага тръгнах на хор,но разбира се като публика.За мое щастие беше четвъртък и можех поне на хор да дойда.Толкова съжалявах за концерта,но което е писано ще се случи,а което не е няма. След като ме изписаха се чуствах много по-добре от колкото в болницата.Там беше ужас не носеха храна,е ако са носели някви пюрета,но доста ужасни.Будиха ни(казвам будиха защото бях с едно момиче)много рано. И просто беше гадно.Добре ,че ми идваха на свиждане ,че поне смях да има(п.с.Тедка❤,Миро❤).Вечерта когата си бях вече вкъщи молих толкова много мама и тати да съм на училище,че сигурно цял Пловдив разбра,че искам да съм на училище.Никога не съм плакала за училище и най-вече да се моля да ме пуснат.Но все пак си беше рисковано.
Съжалявам,че не съм писала от доста време,но обещавам,че ще пускам горе-долу по-чЕсто глави,но кратки.
