Зодиакът:Войната на 12-тте

Глава 4

Резервирахме билети. След 2 дни отидохме на летището. Бях бледа. Страхувах се да летя. Като малка се возих с нашите на самолет и имаше жестока турболенция и много се изплаших...Оттогава не обичам самолетите. Дойде моментът. Стоях пред стълбите на самолета. Гледах ги. И просто така мирно си седях. Ужасявах се само като ги гледам. Стълби. Водещи към самоубийство...Видях Раян пред мен. Качваше се. Обърна се да ме види.

"Няма ли да се качиш?" Попита той.

"Все още не е късно да стигнем с автобус и после с ферибот. Сигурен ли си, че не искаш?" Попитах го. Знаех, че няма да му въздействам по никакъв начин, но трябваше да опитам.

"Кали, спри да се правиш на интересна и просто се качи." Той дойде и ме хвана за ръката. Започна да ме дърпа по стълбите. Припках възможно най-бързо. С всяка стълба мислех, че на следващата ще се пребия. Слава Богу, стигнах жива до горе.

Влезнахме в самолета и заехме местата си. Моето цеше до прозореца...какъв късмет.

"Раян, може ли да си сменим местата?" Той вече бше сложил сушалките си сякаш той си е вече в неговиа свят, аз да се оправям сама. Той ме погледна и свали слушалките.

"Изванявай, какво?" Попита той.

"Искам да си сменим местата, не искам да съм до прозореца." Казах.

"О...ами добре." Това бе толкова мило.

Разменихме се и някак си поуспокоих.
Неусетно излетяхме. Аз през цялото време бях със слушалките ми и слушах любимите ми песни. Изреднъж се обърнах към Раян. Беше заспал. Беше сладък, когато спи. Неусетно и аз заспах.

Някой ме тупаше по ръката. Аз отворих очи. Обърнах се да видя Раян. Усетих, ме самолетът беше спрял. Разтърках очи и се протегнах. Станах и си взех чантичката. Наистина току що бяхме пристигнали. Раян вече беше взел багажите ни и ги беше оставил долу. Аз слезнах. Погледите ни се срещнаха.

"Добро утро, жилке" обичаше да ми вика жилка, защото съм скорпион. Може би отстрани изглеждо смешно и забавно, но ви уверявам, че не е така.

Чувствах се изморена. Едвам чувствах краката си. Хванах куфара ми за дръжката и го понесох към летището.

След един час вече бяхме в резервирания хотел. Беше страхотно. Стаята беше огромна колкото за 6 души да спят в нея, банята включваше вана с врата, душкабина, две тоалетни, отделени една от друга. Беши фантастично. Аз легнах на леглото. Кофтито беше, че беше спалня и аз и Раян трабваше да спим на едно легло. Няма да крия, че ми беше леко противен в първия момент. Видях го как влиза в стаята носейки куфорите. Потта се свличаше по него, а мускулите муъсе очертава от тежестта на куфарите. След като ги пусна изохка.