Любовта е лудост с привилегии

Аз полудявам!Официално е!

Чувах писъците,коите се лееха от мазето.Молбите за помощ на поредната жертва.Въздъхнах и седнах на мекия фотьойл с тапицерия на флорални мотиви.Отворих книгата си и зачетох.Защото,ако всеки път в който някой пищеше трябва да обръщам внимание да съм се гръмнала досега.Човекът,за жалост водещ се мой баща,бе сериен убиец.Дори не си и помисляйте да ме вините в съучастничество нищожества такива.О,разбира се!Отидох в полицията!Никой не ми повярва,но тогава бях едва на 8.Обявиха мен за луда.Отиваш да се оплачеш в полицията,че баща ти разчленява някакви жени със катана и какво става?В крайна сметка кой излиза лудият?Тази система бе пълна с толкова малоумни хора,че ми се повдига!Ох на кого ли му дреме за мен?Аз да взема да изчезна и да не се върна.Звучи съвсем добър план със съвсем ужасно изпълнение!

–Принцесоооо,ела да почистиш скъпа.–чух гласът на баща си,а от писъците няма следа.Мъртва е.Съжелявам я но не достатъчно за да може това да ме разстрои.

Станах от удобното ми местенце,оставих книгата на масичката за кафе и тръгнах към мазето.Видях така добре познатата,някога бяла а сега в цвят шампанско,врата.Натиснах дръжката.В лицето ми се удари силната миризма на кръв.За разлика от повечето хора аз харесвам този мирис.Очарователен е.Заслизах по влажните каменни стъпала и с аромата на кръв дойде и този на мухъл.Сякаш влизах в паста на някой огромен звяр.И нямаше да се учудя от това.Когато бях тук,сякаш дишах вода.Най после стъпалата ми докоснаха дъното на ада.Всичко бе в кръв,а от мен се очакваше да изчистя това всичко.Баща ми просто ме подмина потупвайки ме по главата.

–Ти си добро дете Карамела!–чух гласът му преди да излезе,затваряйки вратата на мазето след себе си.Чух познатото щракване на ключалката.Да направо съм истинска душица няма що!

Е това е новата ми история.Ще се радвам на коментари и гласове.Както виждате главата е кратка но следващата,ще си нормална по размер.Мерси за отделеното време!