Любовта е лудост с привилегии

Чеширската котка и белина vs ванилия

След усилено двучасово чистене най после успях.Сега подът лъскаше,а миризмата на белина се забиваше в ноздрите ми и затъпяваше рефлексите,които притежавах.Замаях се и седнах на чистия под.Бях бърза в това.Погледнах ръцете си,по който имаше засъхнала кръв.Е,да го погледнем от добрата страна,поне не беше моя.Погледнах медальонът сърце на врата си.Натиснах малкото медно бутонче.Там сгушен в оковите на сърцето тиктакаше часовниче.Имах още цял час.И за кои дявол бързах толкова.Облегнах се на стената и затворих очи.Неусетно потъвах в сън.Усетих как нещо не е наред.Сякаш за момент светът се пречупи.Зави ми се свят и усетих как падам.Но как това бе възможно след като аз вече съм за земята?Усетих меката коприта под себе си.Миризмата на белина бе изчезнала,а на нейно място....ванилия.Отворих очи.Бях върху огромно легло с балдахин,а краят му дори не се виждаше.Застанах в неестествена пулоправа поза,използвайки лактите си за упора.Фокосирах образа на фигурата пред мен.Там седеше момче със синьо-лилава коса,прошарена със сини кичури.И нямам предви просто някакво си там синьо!Това е една прелесна комбинация на изумрудено зелено и карибско синьо.Очите,същия цвят.Останах като хипнотизирана от тях.Дори не бях много сигурна дали все още дишам.Кожата му напомняше на сметана.Дрехите,неуписуемо странни.Срязани до коленете черни дънки в комбинация с кожено елече под което се мъдреше карирана риза.А като си помисля,че мислех моят външен вид за странен.Едната част на ризата стигаше дължина по–голяма от тази на дънките.Карето бе в различни гами черно-червено,които се преливаха доста умело.На лицето му цъфна най-широката и същевременно най-психопатска усмивка,съществувала някога.Странното бе,котешките уши и опашка в цвета на косата.Котка?Опашката се размяташе щастливо из въздуха,а ушите потрепваха.А тези очи........пленителни,замайващи,подлудяващи вече лудия.И така,аз взирайки се в тях,изстенах.Не питайте,вместо това ми отговорете на въпроса „защо„.

–Ухууу!Ти си нова тук.Прекрасна сииии!Може ли да знам името на такава очарователна дама.–гласът му бе мелодичен и сякаш пълен с усмивки.Намигна ми с тези прелестни съкровища,наричащи се от някой идиот просто очи.

–Нова тук?Какво имаш предвид?И ти....да не би да си котка драги?–това е въпрос,който никога не съм си мислела,че ще задам.Но ето,че и този ден дойде.

–Мррр.Не точно,но мога да бъда твоето коте?Е?Искаш ли домашен любимец или не?–гледах го и бях на прага на объркване,а това при мен никога не се случваше.

–Добре,после ще пробваме пак.А сега моя сладка шоколадова бисквитке е време за твоето име.–с тези думи в ръцете му се появи шапка.Черна с червени шалче вързано на нея.

–Тегли.–каза окуражаващо момчето,а аз гледах с недоумение.

–Извинявай,но какво?–ъъъ демататериялизираща се шапка от нищото,ти ли си?Това е повече от обикновенното психопатско поведение на живота ми.

–Добре,явно ще се наложи обяснение.–каза,но бе грубо прекъснат от моя милост.

–Е,с това да беше започнал!–скастрих го аз,а той ме погледна виновно.

–Ти си в свят на име Crazyland.Можеш да идваш тук когато пожелаеш.Колкото по-силна е болката и лудастта ти там,толкова по могъща си тук.Ако си добър играч и си с повече интелект имаш шанс да станеш част от "Червената купа„.Това е най-силната организация в тестето.Тук законите на физиката,пространството,логиката,билологията или математиката не важат.Освен,ако ти не ги направиш реални тук,в нереалността!Но нека си признаем,че това би било безумно скучно.Всеки играч получава аватар и регистрация при първо посещение.Аватара е провокиран от съзнанието и душата на играча.Никнейма също не е произволен.Той бива съчетан от най–болезненият спомен в съзнанието ти до момента.А сега тегли име!–той каза всичко това на един дъх,а аз бях го зяпнала като пълен идиот.Думите му бавно проникнаха в съзнанието ми,а то постепенно ги поглъщаше и опитваше да асимилира поне малка частица от информацията.

–Слушай,аз съм човек на логиката.Повтарям,логика,а не хорско тесногръдство.И в най–паранормалните неща си има логика.–казах това с най-спокойният си тон.–Но,в това.....НЯМА И ГРАМ ШИБАНА ЛОГИКА.–и въпреки тези мои думи посегнах към шапката.Изтеглих едно от листчетата.Разгънах малката бележка.Там се изписа,като чели с огън,име.Име което накара нещо дълбоко в мен да крещи.

–А какво е твоето име.–реших,че е крайно време да задам този въпрос.Все пак иначе си бе малко необщиво.Той се наведе и устните ми леко докоснаха ръката ми.После повдигна леко глава,като още държеше китката ми.Онази усмивка отново плъзна по лицето му.

–Познат съм като Чеширската котка,но за теб може и Захарна котка.–Тялото му бързо изчезваше,а след него оставаха само искри с цвят,омагьосал ме и по рано.Накрая остана само широката му бяла усмивка.

–Ще се видим скоро Редина.Все пак аз съм твоето домашно коте.–каза ми усмивката и изчезна.А с нея и моят магически смят.Забелязах отражението си в едно огледало,свободно носещо се из пространството.Какво по??........Отворих очи,а миризмата на белина едва не ме уби. 

Е,засега това драги!Ще се радвам на коменте и глас,а за цветовете просто........вижте снимката горе.Мерси,че отделихте време за това.Ще се зарадвам на мнение,без значение какво е то.:)