The Mall

49 5 3
                                    

Бийп,бийп,бийп...

От пет минути само това се чуваше.Бях навила алармата си за девет и половина и вече съжелявам за това.Станах и се отправих към банята.Взех си дълъг душ.Реших да си направя закуска и след това ще се представя на съседите.Направих си омлет с бекон и седнах да хапна.Взех телефона си и видях че имах две пропуснати обаждания от сестра ми.Да,имам сестра и тя се казва Алекса.Ох,като говорех за имена,казвам се Изабела.Набрах сестра си,но даваше заето.Реших,че по-късно ще говорим.
Бях готова със закуската и измих чинията.Отидох до гардероба си и отново се убедих,че трябва да намина през мола.Облякох дънки и блуза,обух се и се отправих към тъмно кафявата врата пред апартамента ми.
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
Почуках на вратата,но никой не отвори.Почуках отново-пак нищо.Реших да си тръгвам,но тогава от вътре се чу едно"Идвам".След по-малко от минута вратата се отвори и от нея излезе момиче,не по-високо от мен,с руса коса и сини очи.След това забелязах с какво беше облечена.Беше с дънки и блуза,а отгоре имаше престилка.Имаше готварска шапка и ръкавици.Цялата беше в брашно.
-Амм...здравей,аз съм Изабела.Вчера се нанесох и реших да се представя.
-Здравей,аз съм Сирина.Добре дошла!-каза тя и си подаде ръката.Аз я стиснах и видях че по ръката ми беше останало брашно.
-Ти добре ли се справяш там вътре?-попитах и надникнах.
-Ами...да,само дето за малко за запаля апартамента,но нищо важно.-каза тя и се засмя.
-Аз мога да ти помогна..е ако искаш.Добре съм в готвенето.-казах и се усмихнах дружелюбно.
-Малко помощ няма да откажа.-каза тя и се отдръпна,за да мога да вляза.
Апартамента й беше по-малък от моя,но имаше голяма тераса.Беше скромно обзаведено-диван,телевизор,маса...Стените бяха боядисани в много светло лилаво и се контрастираше от кухнята,която в момента беше цялата в брашно.
-Емм..можеше да е и по-зле.-каза тя и дойде при мен.
-Ти какво правиш?
-Трябваше да бъдат кекшчета,но май ще е само балбоч.
-Тогава да се захващаме за работа-усмихнах се и запретнах ръкавите.
-Какво ще кажеш за малко музика?-каза тя и отиде до уредбата и пусна песен.
Аз се запътих към плота,където бяха всички неща.Взех купата и започнах да следвам рецептата,която беше закачена на шкафа.Сирина дойде при мен и започна да ми помага.
След около час приготвяне,най-накрая бяхме готови да ги сложим във фурната,която предварително бяхме включили.
Докато се печаха кексчетата,тя ме разведе.Отидохме в нейната стая.Беше огромна.По средата имаше голямо легло,имаше бюро,гардероб,а отстрани-тоалетка.Стените бяха боядисани в тъмно червено.На едната стена бе закачен голям рафт,на който имаше много рамки със снимки.В края на стаята имаше много плюшени играчки.Обърнах се към нея.
-Не питай...От Лиам са.
+Аз я покледнах с люботитство.Тя се обърна и отиде от рафта със снимки,а аз я последвах.Сирина взе една снимка на нея и момче,където бяха на някакъв мост и отзад се я морето.Явно това е Лиам.Той беше малко по-висок от нея,колкото можех да кажа от снимката,имаше кафява коса и много татуировки.Бяха много сладки.
-Заедно сме от година и е много мил.Всеки месец ми подарява по една плюшена играчка,защото знае че ги обичам,а аз годишнината ни ми подари еднорога.-каза тя и ми посочи един огромен,разноцветен еднорог,който беше най-отпред.
Аз се засмях и са запътих към шкафа.На него имаше много,ама много книги.Взех една книга,подвързана с тъмно зелена опаковка,отворих я и започнах да чета на глас.
Пред мен се откри стаята.Веднага започнах да пищя.Чувах гласове,но бях сама.Никога не бях си помисляла,че мога да чувам това.Изведнъж всичко спря,а се чу един единствен звук.Беше пърхане на криле.Започна да се усилва и все едно ставаха многобройни.
Спрях да чета и затворих книгата.
-Обичам фантастика.-сякаш прочела мислите ми Сирина се обади отзад.
Оставих книгата и се запътих към тоалетката.Тъкмо щях да взема една от четките за грим и се чу пиукащ звук.Обърнах се към Сирина с ококорени очи.
-Фурната-казахме двете едновременно и с бързи крачки се запътихме към кухнята.Когато стигнахме аз сложих ръкавиците,а Сирина отвори фурната.От нея излезе струя пушак и изведнъж звука спря.Точно когато си помислих "край",започна да пада вода от зензорите на тавана.За по-малко от минута бяхме подгизнали и двете.Погледнах Сирина и двете започнахме да пищим,да бягаме и скачаме.Не спирахме да се смеем.Музиката допълваше обстановката.Не знам как още работи уредбата.По едно време видях Сирина да се подхлъзва и да пада на пода.Тогава ме удари на смях.Започнах да се хиля като обезумяла и аз също паднах на земята.Още 20 минути в крещене и бягане водата спря.От дрехите ми се стичаше вода.
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
В следващия един час сушихме всичко наоколо.Всяка беше взела по два сешуара,дори не знам откъде Сирина имаше толкова много,но успяхме.Погледнах телефона си и бече около 3 часа следобед.
-Хей,искаш ли да дойдеш с мен до мола,защото нямам дрехи за първия ми работен ден,а не мога да отида с дънки и блуза и да се разходим из града.-питах Сирина,докато сушах една от възглавниците на дивана.
-Разбира се,но само трябва да се преоблека-каза тя и погледна към дрехите си.Част от тях бяха изсъхнали,но още бяха мокри.
-Да,не си сама.-отвърнах и аз също се огледах.
-Ще те чакам след 20 минути на входа.
На момента изхвърчах от апартамента на Сирина и влязох в моя.Премахнах мокрите дрехи и го сложих в пералнята.Минах през банята.За изненадващите 10 минути си взех душ.Косата ми беше почти изсъхнала,затююова я изсуших и си направих кок.За тоалет избрах пола,пуловер,чорапогащник и боти.Избрах си малка чанта,в която сложих телефон,ключове и пари.Сложих си спирала и излязох.
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
От 15 минути чаках Сирина.Уж тя ми каза "ще те чакам след 20 минути на входа",а сега тя закъснява и аз я чакам.Тъкмо щях да се качвам нагоре и тя слезе по стълбите.Беше с дълъг гащеризон,а под него имаше бяла блуза.
-Е,ще тръгваме ли?-пита тя и ми се усмихна.
-Ами ние трябваше да тръгнем преди 15 минути,но някои хора закъсняха.-казах аз с ядосан поглед,но не се получи и накрая се засмях.
-Съжелявам,но Лиам ми звънна да ми каже,че по-късно ще намине и после си говорихме.
-Да,да ясно.Хайде да тръгваме.
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
От един час бяхме в мола и разглеждахме.До сега бях си купила дънки,пола,дълга до колената с висока талия и бяла риза,която мислех да съчетая с полата за понеделник,пуловер и няколко аксесоара.Сирина си бе взела рокля,която каза че ще носи довечера и няколко блузи.°Сега оставаше да си избера и обувки.От 10 минути бяхме в магазин за обувки,а аз нищо не си бях харесала.Тъкмо когато казвах на Сирина да си тръгваме,забелязах тъмно сини обувки с нисък ток.Веднага отидох при тях и попитах асистентката дали имат моя номер.Тя ми даде да пробвам и се показах на Сирина.Тя ги хареса и реших да ги купя.
-Аз ще отида да магазина отсреща,ти когато си готова ела.-каза ми Сирина.
-Добре.-отвърнах.
Ти се запъти към магазина,а аз останах да платя.Докато излизах,забелязах човека,когото най-малко очаквах.Не,не можа да бъде,не може да е той...

₪₪₪₪₪₪₪₪₪₪₪₪₪₪₪₪₪₪₪₪
Хора,това е новата глава.Ако ви харесва,моля оставете мнение.Лов ю💜
П.С. Това на снимката е Сирина.

Du hast das Ende der veröffentlichten Teile erreicht.

⏰ Letzte Aktualisierung: Feb 06, 2016 ⏰

Füge diese Geschichte zu deiner Bibliothek hinzu, um über neue Kapitel informiert zu werden!

UntoldWo Geschichten leben. Entdecke jetzt