Валъри стоеше и гледаше как Питър се отдалечаваше. Хенри я забеляза и отиде при нея.
-Направих нещо за теб. - каза той гледайки я.
Извади от джоба си една сребърна гривна и я подаде. Тя я взе в ръцете си и пак го погледна. Питър се обърна,видя ги и пак тръгна напред.
-Щях да чакам до сватбата ни,но..за всеки случай. Отново ще бъдеш щастлива.Обещавам.
Валъри го гледаше а момчето побърза да тръгне с групата мъже.
Тръгвай Хенри. - побутна го с ръка по гърба един мъж и тръгнаха.
Всички жени отиваха да изпратят част от мъжете на селото а отеца на селото (отец Април) ги съветваше да изчакат отец Соломон да дойде,но разбира се никой не го чуваше.
-Не!- извика някой от мъжете.
-Той ще пристигне утре. - продължи да говори.
Ще убием вълка. - чу се от другата страна.
Мъжете и момчетата се обърнаха към селяните за да ги видят като за последно.
-Това ли е няма ли други? - попита човекът който най-много настояваше да убие вълка.
Надяваше се още някой да отиде с тях,но нямаше други смелчаци. Тръгнаха.
ГЛЕДНА ТОЧКА В ПЛАНИНАТА
Валеше сняг.Беше доста студено.Мъжете вървяха един след друг. Валъри ги следеше. Пътят им минаваше през къщата на бабата на Валъри. Бащата на Валъри беше единият от смелчаците. Тя слезна по дървените стълби и отиде при сина си.
-Обещай ми,че ще внимаваш.
Не се тревожи.Вълкът не иска мен.Аз съм жилав. - пошегува се ведро той.
-Говоря сериозно,сине.-тя много се надяваше той да се върне жив и здрав,както всяка майка за детето си.
Обещавам,майко. - обеща той и продължи пътя си.
-Бабо! - изскочи от едно дърво Валъри.
Баба и разпери ръце а Валъри се затича и я прегърна.
-Миличка ела..Вниманително. - говореше баба и качвайки се по стълбите с любимата и внучка.
ГЛЕДНА ТОЧКА В КЪЩАТА НА БАБА И
Валъри си сипваше супа.Беше много гладна.
-Има толкова неща които не ми е казала. - говорише за сестра си с мъка.
-Беше ми сестра..Трябваше да се досетя.
