ГЛЕДНА ТОЧКА СЛЕД ДЕСЕТ ГОДИНИ.
Валъри се разхождаше сама наблюдавайки Питър,който се занимаваше със сеч на дърва като другите мъже в селото.Тя знаеше,че добрите момичета не ловуват зайци и не се разхождат в гората сами,но още като малка е искала да нарушава правилата заради него.
-Питър остави нещо и на нас. - чу се от компанията на почиващите мъже.Той остави брадвата и отиде при тях. Валъри се криеше зад дървото близо до тях.Изкочи и взе брадвата му. След минути Питър се върна и се зачуди къде е брадвата му,остави книгата която носише,обърна се да не би някой да го гледа и тръгна да търси из гората. От едно далечно дърво изкочи Валъри засмяна. А той се усмихна и се приближи до нея.
Дай ми това.-каза Питър.
-А ти какво ще ми дадеш? - запита тя. Той се опита да вземе брадвата но,тя отдръпна ръката си и не успя.
-Не са ли ти казали? - запита Питър.
Какво да ми кажат?
-Уредили са те да се омъжиш за Хенри Лазар.
Тя го погледна със странен поглед надявайки се да е лъжа. Обърна се и тръгна към едно дърво а през това време говореше:
Майка ми най-накрая постигна целта която искаше-да получи пари. - каза тя въздишайки тежко.
-А Хенри ще получи това което винаги е искал- теб. - каза с дразнещ глас Питър.
Какво ще прави сега?
-Искаш ли да се омъжиш за него?
Знаеш,че не искам.
-Докажи го.
Как?
-Избягай с мен.
Валъри се усмихна и попита:
Къде ще отидем?
-Където искаш ти. - каза съркастично Питър. - До океана,в града,в планината. - изреждаше той. А Валъри си ги представяше,но Питър я прекъсна.
-Страх ли те е да дойдеш с мен?
Не.
-А сега?Готова ли си?- запитваше я сваляйки я на земята.
-Би ли избягала от живота си?От семейството? - питаше я,вече ставайки от нея.
Бих направила всичко за теб.- каза с влюбен поглед.
- И аз така си мислех,че ще кажеш. - радостен,че получи отговора които се е надявал да получи.
Ще те надбягам- каза тя тичайки към конете с които трябваше да избягат. Но ги спря камбаната.Когато я чуеха те бързо трябваше да пристигнат в селото и да се скрият.Тази камбана не значеше нищо добро.
-Вълкът! - каза изплашено тя и тръгна бързо към селото.
Още нищо не се виждаше,но се чуваха от всички страни:
-Насам! Ето тук!
Валъри бързаше да види какво е станало,но всички от селото се бяха скупчили и гледаха случилото се.
-Отново е убил,въпреки,че спазихме примирие с него. - казваха си приятелките и уплашени.
Жена която минаваше покрай тях се извика и каза:
-Примирието беше нарушено!
Кой е?Кажете ми!-питаше задъхана Валъри и същевременно притеснена.
-Сестра ти. - казаха те и се обърнаха на другия край прикривайки тъгата.
Тя побърза и видя майки и,и баща и заедно прегърнати,гледайки надолу.
-Мамо,татко?-възкликна тя.
Те се обърнаха към нея и се отдръпнаха. Валъри затрепера, затича се и седна до трупа крещейки името на сестра си.(Луси) Не спираше да плаче и да крещи..
