Our world

Четвърта глава

- КАКВОО ?- Едуард изведнъж стана викайки. Не, че много осъзнавах какво се случва. Той викаше ли викаше обаче не успях да разбера думите му, тъй като 1. аз бях много пияна          2. той фъфлеше....също беше много пиян. След малко излезе клатушкайки се и с някакъв жалък опит да затръшне вратата. Без да разбера се бях унесла в дълбок сън.

Усетих нещо мокро под главата ми. Отворих очи и осъзнах, че бях заспала с отворена уста. Изправих се бавно и мъчително и спомените от вечерта изплуваха в главата ми. Купона, алкохол...много алкохол, Едуард, стаята, опит за .... до като аз не казах онези думи. МАМКА МУ. Веднага излязох от стаята и слизах на долу по стъпалата. Излязох от къщата и си хванах такси. Когато пристигнах вкъщи мама я нямаше, отидох да се изкъпя и когато се съблякох забелязах поне десетина смучки по тялото си. След дълъг и прохладен душ отидох да се облека. Облякох си черна тениска и черен панталон, вързах си косата на опашка и излязох.

Исках да отида отново пред онази къща и да послушам прекрасната мелодия. Тя ме караше да се отпусна и да забравя за всичко.

Вече бях седнала на пейката пред къщата, но отвътре не се чуваше нищо. Реших да почакам, след малко чух нечий глас, който ми беше много познат, но пак нищо, нито звук от мелодията. 

Тръгнах към парка. Седнах на поляната до езерцето и се загледах в децата, които се играеха.

- Здравей- когато се обърнах видях Ноа, който се настаняваше до мен.

- Здравей.

-Извинявай за всичко...

-Няма нищо аз също съжалявам, че ти се развиках.-Когато го погледнах слънцето така го озаряваше, че изглеждаше още по-прекрасен. Сетих се за това, което казах в нощта в, която бях с Едуард и изобщо не съжалявам. След малко той стана и ми подаде ръка.

-Хайде.

-Къде?

-Недей да задаваш въпроси, а ела с мен.-Хванах ръката му...господи побиха ме тръпки. Влязохме в някаква сграда внушително голяма. Вървяхме нагоре по стълбите и тогава видях някаква малка врата.

-Затвори си очите.- каза ми той. След малко усетих лек полъх. Когато отворих очите си пред мен се разкри невероятна гледка. Бяхме на покрива на сградата. Имаше каменна стена, която цялата беше покрита от красиви цветя, а надникнеш ли виждаш целия град. От толкова високо всичко изглеждаше по-хубаво.

-Е харесва ли ти?

-И още как, невероятно е. Но защо ме доведе тук?

-Като компенсация за грешките.- каза ми усмихнат той.

-Добре дошла в моя свят, Ана!