Първа глава

110 8 0
                                    

                   АНА:

-Анаааа, Анааа!- крещеше майка ми от долния етаж в опитите си да ме накара да стана.

Бавно и мъчително се претъркулих от леглото и отидох да се измия. Взех си един дълъг и ободряващ душ, бях толкова уморена от снощното парти, едва мърдах. Изсуших си косата, след което извадих от гардероба си една синя блуза и черен панталон ( не ми беше до разкрасяване точно сега). Влачейки се по стълбите слязох при мама.

-Хайде,сядай да закусиш!- подканяше ме тя.                                                                                                 Седнах на масата и започнах да се храня. Мама беше приготвила палачинки с шоколад (ммм любимите ми )

-Онее, забравих!-викнах, удряйки се по главата.                                                                                           -Какво стана !- изплашена дойде майка ми от кухнята.                                                                                -Забравих, че обещах на Нанси да се чакаме на спирката. 

Този път вече ще ме убие за 2 седмица я оставям на студа да ме чака. Макар и да идваше пролетта, все още беше студено навън. Веднага станах и облякох палтото си, обух си обувките и излязох. 

Вече вървях по алеята когато чух майка ми да ме вика. Щом се обърнах видях, че държи раницата ми. Колко съм разсеяна. Мама ми хвърли раницата, а аз с някакъв жалък опит се опитах да  я хвана, но не се получи паднах и здраво си ударих дупето. Едва, едва се изправих и този път тичах по алеята.

Щом пристигнах видях Нанси да ме чака премръзнала от студ.                                                              -Къде беше, по дяволите. Знаеш ли от колко време те чакам ?- тя ми посочи косата си, която беше заскрежена.

-Извинявай, отнесох се. Обаче ти ме накара снощи да останем още на това глупаво парти, така че ти си виновна.-отговорих и аз с високо вдигната глава, като наистина се опитвах да я накарам да повярва, че наистина е тя виновника.

-Както и да е.-тръгнахме за училище бавно и без да кажем каквото и да било.

Още с пристигането ми в училище всички се лепнаха за мен и започнаха да ме обсипват с въпроси за вечерта. Успях да си проправя път между лепките и се насочих към стаята си, когато видях Едуард. 

Той беше капитан на отбора по футбол с кестенява коса и тъмни очи естествено стърчеше на мен ( но какво говоря почти всички стърчаха над мен не съм от най-високите момичета) беше със силно изразени мускули и беше умен почти колкото мен ( да спомена, че аз съм отличничка ) аа да Едуард също беше и мое гадже. Той ме прегърна и целуна ( доста лигава целувка бих казала ).

След дълго лигавене с Едуард влязох за часа по Английски език сядайки на първия чин по средата. Оставаха 5 минути до започването на часа за това реших да си извадя нещата.

Все още имах време за това реших да послушам музика. Извадих си слушалките и телефона и се потопих в света на музиката. Неусетно минаха и последните минути и учителката влезе заедно с някакво момче.

Беше с тъмна коса и красиви зелени очи ( леле невероятни са ) носеше черна блуза и черен панталон ( май не обичаше цветовете ).

Г-жа Роуъл ни представи новака, казваше се Ноа.

Веднага щом повдигна глава към класа аз бях хипнотизирана, потънала в зелените мъниста сложени му като очи.



МОЛЯ СПОДЕЛЯЙТЕ МНЕНИЯТА СИ ТЕ СА МНОГО ВАЖНИ ЗА МЕН...КАЗВАЙТЕ И КАКВО НЕ ВИ ДОПАДА, ЗА ДА ГО ПРОМЕНЯ :) :) :)


Our worldWhere stories live. Discover now