Обратно към живота

Не бъди роб

Времето, границата между два свята. В единия е родното, близкото, а другия- чуждото и опасното. Точно в такъв свят живееше Розенкранц . Още от малък той бе тръгнал на гурбет за да изхранва семейството си. Животът не го жалеше, а го блъскаше с все сила.Малкото изкарани пари той  даваше за хляб, а понякога и за мляко. Общо казано, светлината ,наречена живот от много отдавна не осветяваше пътя му. Той помнеше само един хубав миг, когато се срещна с нея. Беше летен слънчев ден. Птичките пееха, тревата шумолеше. Тя дойде като в приказка имаше дълги руси коси, сини очи и грациозна походка.

Когато тя се доближи до него сякаш времето спря. Пусна 1лев и понечи да си тръгне.

-Аз не прося!

-Моля?

-Правилно ме чухте!

-А тогава какво правите насред площада с протегнати ръце?

-Ръцете са ми протегнати ,но не искам пари. Протегнати са за друго!

-За какво?

-За новия свят, за всяка несправедливост. Посрещам всичко с протегнати ръце  за прегръдка, за всяка онеправдана душа. Може би ще се запитате и да ли съм добре с главата. Не се притеснявайте! Нито съм психично болен, нито съм заразен. Аз съм просто човек като всички вас. Но  имам едно  единствено качество, което вие нямате.

-И какво е то?

-Душа!

–Ха-ха, че то всеки има душа!-

-Да но не всеки я използва по такъв начин, че когато си замине от този свят да го помнят с добро.

-Пари, какво са парите хартийки а за тези хартийки ние погубваме животи. Ние сме роби на парите РОБИ.

-Аз не съм роб-каза жената и приседна до него.

-Не си ли а я ми кажи тогава къде работиш?

-Във фирма

-Е как не си роб все има някой който те управлява и не ти дава мира.

-Работиш му и за какво за нищо. Знам може би заплащането е добро но какво печелиш ти

-Хубави дрехи, чанти, коли, апартаменти

- И имаш ли полза от тях?

Жената го погледна учудена.

-Разбира се, че имам полза кой няма да има.

-Да материалното в днешно време е на преден план, но изпълват ли те с радост така, както да дадеш на млад, но беден художник да си купи скицник, бои, акварели?

-Да съзерцаваш усмивката му докато ги разопакова. И да си мислиш какво ли се случва в неговата душа.

–Аз ще ти кажа какво в него нараства чувството за неутолима радост, за това, че най-после ще може да нарисува своя утопичен свят, където няма убийства и сиротни деца. Там,ще грее единствено палитрата на доброто.

-Прав си! Не бях се замисляла толкова дълбоко а като си представя колко пъти съм минавала покрай такива хора .

-Благодаря ти старннико,че ми помогна да разгърна  светът и да видя не само красивите но и черните дебри на живота.

-Името ми е Розенкранц и аз ти благодаря.

-

-