Времето навън беше студено и мъгливо.В ъгъла на Раковска живееше Розенкрайнц в стар кашон, целия в дупки и покрит само с една овехтяла покривка за маса. Всяка сутрин той ставаше и поглеждаше небето с думите: " Ах, небе радвам се, че те виждам и днес" и сядаше на земята разгръщайки стара книга. Тази книга той я бе намерил на земята една сутрин, цялата в кал и вода. Колко се бе молил на продавачите да я вземат в магазинчетата си да изсъхне ,но никой не склоняваше. Всеки го гледаше с присмех и нескрито неуважение. Една сутрин както обикновено той пак беше седнал на студения тротоар и гледаше много внимателно едно изречение в книгата: "Сега те виждам и от небето ще те пазя"- една сълза капна върху страницата, но той веднага я забърса и разтри очите си. Точно тогава пред него се разигра нещо което той и до сетния си час щеше помни.
Майка с дете минаха пред него и детето по-детски го заговори:
-Здравей чичо,не ти ли е студено?
-Не моето момче.
-Но чичо ти трепериш как да не ти е студено
-Ето вземи.
Розенкрайнц вдигна глава.Малкото слабо дете държеше якенцето си и му го подаваше с две ръце.Една сълза тръгна и мина по бузата му,после сви и капна на земята.-
-Благодаря!!Благодаря ти много но не мога да го приема.
-Но защо чичо ето вземи.
-Ханс-Извика някой.Как си позволяваш да даваш на този мръсен и бездарен клошар якето си.
-Розенкрайнц прибра протегнатата си ръка.
Жената се приближи до тях и безцеремонно го бутна на земята.
-Да вървим.
Детете дълго гледаше назад към Розенкрайнц докато майка му го отвеждаше.
YOU ARE READING
Обратно към живота
RandomРозенкранц вървеше по-Раковска и си мислеше за несправидливоста по света мислите му го отведоха до малката схлупена-къщурка на баба му.Топлия аромат на току-що изпечени филийки го отделяше от света и го запраща ше в детството.Годините отделен от род...
