Free Girls

Освободена

Безлунна нощ. Ясно небе и лек ветрец. Дълбока тишина и усамотена пейка в парк. Двама думи, момиче и момче. Тя, седнала на коленете му. Той, прегърнал я през кръста. Между тях една разгаряща се страст.

Мелъди много харесваше новият си приятел. Привлякоха я светло кафявите му очи, които следяха всяко нейно движение с обожание. Харесваше как дългите му пръсти минаваха през косата ѝ и нежно галеха кожата ѝ. Обичаше устните му, които жадно търсеха нейните. Обожаваше енергията, която гореше в него.
За Мелъди вечерта се очертаваше прекрасна докато нещата не се объркаха. Първият признак беше затоплянето. Мелъди предусети неприятностите веднага и хвана ръката на приятеля си, но бързо го пусна. Кожата му се беше зачервила и пареше. Мелъди отскочи назад. Вече беше преживявала това и нямаше да повтори пак старите грешки. Момчето ококори прекрасните си очи и се опита да стане от пейката, но нещо го върна назад. Устните му се отвориха в беззвучен писък.
- Защо трябва да го правиш? - изкрещя Мелъди към едно дърво. То беше стройно с необичайно за този сезон зелени листа.
За стотна от секундата блесна ярка светлина и на мястото да растението се появи жена. Косата ѝ беше с цвят на дървесна кора, а очите ѝ - зелени като пролетни листа. Тя се усмихна широко към Мелъди. Изгарящото в невидим огън момче, не и направи впечатление.
- Не го харесвах - каза жената и започна да оглежда добре оформените си нокти.
- Но това не значеше, че трябваше да го убиваш, Лили! - дръпна я за ръката другото момиче, за да я задържи.
- Стига, Есен, ще си намериш друг - отвърна Лили и се обърна да си ходи.
- Не ме наричай така - просъска през зъби Мелъди и я настигна. - Не и на публично място.
- Стига, Есен - повтори само, за да я подразни Лили.
Мелъди щеше да кипне, но се опита да се овладее. Когато се ядосаше се случваха лоши неща особено по това време на годината.
- Така ли ще оставиш тялото? - извика тя и посочи в посоката, където се намираше тялото на вече мъртвият ѝ приятел.
- Днес нали е някакъв глупав празник. Ще препишат смъртта му на духовете и демоните - отвърна Лили нехайно.
- Ами другите четирима?! - Другите четири бивши приятели на Мелъди.
- Те така или иначе щяха да са мъртви.
Мелъди се намуси. Писна ѝ Лято, тоест Лили, да и отмъква жертвите под носа. Това я вбесяваше. Лили винаги беше на крачка пред нея каквото и да направи. Мелъди намираше жертвите и точното когато мислеше да вземе енергията им, кучката се появяваше и изсмукваше живителната им енергия. Мелъди не беше изсмуквала сила нито веднъж. Сега през есента беше силна, но през другото време едвам живееше, а за използване на магии не можеше и дума да става. Само взимането на живителна сила от други живи същества можеше да ѝ даде необходимата енергия, но тя не можеше да я получи заради Лили. Беше девственица по отношение на отнемане на сила. Мразеше това, защото така само три месеца в годината имаше някакъв и то минимален достъп до магията си. А тя имаше огромен потенциал, но и така не намери възможност да го изяви.