No feeligns, no love - just sex

1: Нямам си нищичко

Здравейте, аз съм Адриана и сега съм на 35. Живея в предградията на Лондон с 15 котки, 3 кучета и една костенурка. Но нека ви разкажа за живота си преди това:

Бях 14-годишна, която бе изгубила надеждата, че някога ще я осиновят и ще има нормално семейство.

*Една година по-късно*

Стоя си с раничката, в която побрах пижамата, двете си любими потничета, един клин, малко бельо и Теди - единствената плюшена играчка, която притежавах, пред вратата на огромната къща, която вече трябва да наричам свой дом. Щом Аманда (новата ми майка) отвори вратата, пред мен се разкри огромен хол. Ръцете ми трепереха и се потяха, а сърцето ми щеше да изскочи от вълнение.

Показаха ми стаите и стигнахме до моята собствена.Представяте ли си, имам собствена стая с огромно легло и гардероб, и огледало, и мое лично нощно шкафче, и всичко, което до сега не съм имала?

- Почини си, ние ще те извикаме, щом стане време за вечеря, миличка. - каза Дан, новият ми баща.

Странно звучеше да ги наричам "мамо" и "тате", дори в мислите си.

- Добре. - отговорих кратко, като ги гледах в очите.

Това ми бе навик от малка - да гледам право в очите, когато ми говорят. Техните бяха пълни със сълзи - от щастие, надявам се.Нямах си и най-малка представа какво е да живееш с родители. Да бъдеш обичан и да обичаш. Извадих дрехите си, които не бяха много, и ги прибрах в огромния шкаф. Беше някак празно тук, нямаше спомени, нямаше щастие, но щях да променя това.

- Ариана, вечерята е готова! - извика Аманда.Станах от стола пред огромния прозорец, през който се бях загледала, и тръгнах надолу по стълбите.

- Какво ще ядем? - попитах с усмивка и седнах на стола си.

- Любимото ми ястие. - усмихна се мило Дан и постави чинията пред мен.

Беше някак ново за мен. Имаше приятна миризма и вкус. Явно тук има обич, усещаше се във въздуха, и не, не говоря за мириса на вкусната вечеря, а на този на уют, спокойствие, топлина. Не ви ли се е случвало да го усещате?

- Скъпа, след една седмица започваш училище. Развълнувана ли си? - попита ме с усмивка мъжът, докато слагаше парче от пържолата в устата си.

- Да. - признах, докато още дъвчех.

- Аман .. - започнах, но се спрях и не успях да довърша изречението си.

- Спокойно, можеш да ме наричаш и по именно, докато свикнеш. Ние не искаме да заменим истинските ти родители. - каза с тъжна нотка.

- Исках да кажа, че готвиш божествено. - усмихнах се извинително и избърсах крайчеца на устата си.Тя само се усмихна и вечерята продължи с разговори за мен и новия ми дом.

- Утре ще отидем на пазар, гледай да се наспиш. - усмихна се жената срещу мен.Кимнах и заискачах стълбите нагоре.

- Тя е прекрасна, радвам се, че най-накрая ще има детски смях и в нашата къща. - това бе гласът на Дан.

- Дано свикне с нас. - надеждата в гласа й се усещаше, а с всяка изкачена стълба думите им се превръщаха в шепот.

Събудих се от прекрасната миризма на палачинки. Станах от леглото и влязох в банята. Измих лицето и зъбите си и влязох под душа.След като бях готова облякох черен клин и обух старите си кецове. Нямах си и на представа каква блуза да облека.

- Амм..Аманда? - попитах леко притеснено.

-Кажи скъпа - провикна се в отговор.

-Може ли.. амм.. да ми помогнеш? - зачоплих ноктите си.

Дочух само стъпки по стълбите. Отворих вратата и погледнах щастливото лице на жената.

- Какво става?

- Нямам блуза.. - наведох глава и една сълза падна от окото ми.

Какво очаквах, та аз си нямах нищичко. Животът просто беше решил, че ще ми отнеме всичко и ще ме остави без нищо.

- Чакай тук! - заповяда и пъргаво се изниза. Седнах на леглото и послушах командата ѝ, а сълзите се стичаха по червените ми бузи.

- Ей, защо плачеш? - жената избърса сълзите ми и клекна до мен.

- Ами..погледни ме! Аз съм аутсайдер, нямам приятели, нямам дрехи, нямам си нищичко. Дори книги или пък плакати по стените като едно нормално момиче на моите години. Аз ще съм единствено спънка за вас.- щях да продължа да изливам чувствата си, ако не бях прекъсната от нежния глас на чернокосата.

- Да не си си го и помислила! - бързо сбръчка вежди. - Ще бъдеш една от най-желаните момичета. Ще те подкрепям и ще те науча на всичко, което пожелаеш. - усмихна се жената. - И повече да не съм чула такива глупости. - смигна, а след това остави една синя блуза с дантелени ръкави на леглото ми и излезна.