Лидия все още мислеше за това което Стайлс беше направил за нея. Много искаше да му даде втори шанс и така и направи. На следващия деня училище, когато мина по коридора мусе усмихна. Стайлс полудя от радост, разбра, че има шанс да я спечели отново и не трябваше да го пропилява. На обяд седна сам на една маса. По едно време се появи Лидия..тя се замисли и накрая реши да седне до него. Стайлс просто я погледна и продължи да яде. Тя реши да започне разговор:
-Защо решиш да седнеш сам?-попита тя.
-Не знам...-просто отговаряше той.
Лидия се чувстваше игнорирана. Дали той й бе обиден. Тя реши да седне на друга маса, но щом се опита да стане, Стайлс грабна ръката й и каза.
-Седнах сам за да може и ти да седнеш с мен....-погледна я толкова влюбено, че та седна и го прегърна.
Той беше доста учуден, в първия момент не знаеше как да реагира, но после я прегърна. От съседна мас се чува възгласи като 'Стидия Стидия!'.
Скот и Алисън, които бяха седнали на една маса, не далеч от тази на Лидия и Стайлс, ги погледнаха. След малко в столеата влезе някой. Беше един от учителите, който беше долъл за да въведе ред в стята. Въпросът беше, че не беше кой да е учител...беше майката на Лидия.
-Какво става тук?-попита тя.-защо всички викат...-тогава видя Стайлс и дъщеря си.-аха....-тя не беше доволна от това и се наложи да раздели двамата влюбени.
Лидия започна да спори с майка си, докато Стайлс отиде при Скот за да му разкаже случилото се. Влюбеното момче обясняваше на приятеля си, който го слушаше с интерес...
ESTÁS LEYENDO
Be my girl?
FanficСтайлс беше момче. Лидия беше момиче. Нещо ги свързваше, но те не го осъзанваха. Никога не бяха разговаряли, освен в съня на Стайлс. Всички искаха те да са заедно. Повтаряха по коридорите една и съща дума...'Стидия'. Дали това щеше да стане? Зависи...