-Беатрис Прайер.-извика директорът.
Сърцето ми затупа бързо.Моментът настъпи.
-Беатрис Прайер.-извика повторно той.
Аз станах от мястото си и понечих да стъпя напред ...всички започнаха да ръкопляскат и точно тогава ,когато най-малко очаквах ,че мога да се изложа направих крачка напред да изкача единствената стълбичка ,която делеше мен от директорът и моята диплома. Паднх, спънах се и паднах. Точно тогава усетих силен удар в главата, всичко се замъгли.
-Беатрис!-чух глух вик ,явно идваше от единствения човек който го интересуваше коя съм...не, шегичка аз съм обкръжена от приятели на много хора им пука за мен , затова се вдигна доста врява от което ме заболя още повече главата.
Отворих очи, бях в бяла стая ,а една червенокоса леличка ,сигурно сестрата се бе надвесила над мен и се опитваше да улови погледът ми ,който препускаше скоростно кат състезателна кола из пистата:
-В болница ли съм?-попитах уплашено аз.
-Спокойно мила ти си в лекарския кабинет в училище , само леко си си ударила главата.-каза спокойно сестрата.Твоите приятели изглеждаха много нервни и безспокойни .Казах им ,че си добре.
-Моите приятели?А те къде са !?
-Мила успокой се , легни и си почини.
-Ами дипломата ми?
-Директорът каза че ще си я получиш като утидеш и си я вземеш от директорският кабинет.
-Мисля че трябва да отида си я взема.
-Но Бетрис първо трябва да се чувстваш по-добре!
-Мисля че се чувствам перфектно!-казах със самочуствие аз.
Станах обух се и изтичах набързо по стълбите до третия етаж .където се намираше директорския кабинет. Приближих се до вратата и отворих , но там намерих само двама човека , които се натискаха. Те само ме погледнаха с поглед който казваше , че трябва да излеза. Не издържах и затворих вратата. Изведнъж осъзнах какво бях видяла . Отворих вратата и погледнах с надежда към двамата души:
-Господин Фрейербин!?
-Едната фигура се отмести и отново заби очи в мен.
-Аз не ти ли казах да излезеш !?
-Ами господине теоретично и да , и не.
-Не ми философствайте госпожице Прайер , кажете какво искате.-каза директорът като отмести жената седнала върху него с малко зачервено лице.
-Тъй като стана инцидент и си ударих главата не можах да получа своята диплома.
Господинът стана мъмрейки си нещо под носа си и извади от костюма си едно малко ключе. Вкара го в едно от многото жекмеджета в бюрото си ,завъртя го и отвори шкафче пълно до горе , което едва се затваряше от различни писма , документи и тъй подобни джунджурийки задържани от ученици. Започна да рови из него докато не попадна на дипломата.
-Ето я .Това трябва да е . Да това е твоята диплома. -подаде ми един малък документ нагънат като свитък с печат отгоре.
-А сега да те няма .-директорът показа вратата сякаш пък не знаех къде се намира тя , но сигурно го правеше за по голяма фнушителност.
Излязох от кабинета и разгърнах дипломата .-Колко имаш ?-дойде отзад един познат глас.
-Мадисън!-възкликнах аз .
-Как е главата ти?
-По -добре е от първия път!
-Аз дойдох да те видя обаче оная сестрата ме изгони с още
няколко човека, с оправданието че не трябва да те натоварваме , че трябвало да си почиваш!Представяш ли си !?-каза съркастично тя .Колко имаш ?Пак питам.
-Ами завършвам с 5.50. $$$
-Пак е по добре от мойто.
-Ати коло имаш?-запитах заинтересовано.
-4.30.
-Пак става.
-Ти ще влизаш ли в колеж или университет??
-Още не съм мислила , но повече ми се иска да спра с това мъчение наречено учене и да започна да живея пълноценен и изпълнен с приключения живот.Искам да пътуеам и да обиколя света.Мисля че на достатъчно неща ме е научило училището и , че вече мога да се справям сама...
