Реших, че после ще се занимавам с знака и цялата тази мистерия. Отидох в моята стая и набързо си извадих дрехи и бельо,защото имах половин час до срещата с тълпата.Запътих се към банята и пуснах горещата вода.Когато кожата ми останови контакт с нея настръхнах.Набързо се облякох и се заех с косата си. Изсуших я и минах няколко пъти с гребен през нея, след което я сплетох на две рибени кости.Сложих си малко спирала , черен молив и безцветен гланц.Взех си малка чанта и в нея сложих пари и телефон.Видях, че е време да вървя и излязох от къщата. Заключих след себе си.
След десет минути стигнах пред заведението с малко закъснение, разбира се. Видях,че всички са вече там.
-Най-после!-извика Алек.
-Оооо.....много мило,че се сети да дойдеш,а на мен ми се караше,че съм забравил.-каза Стивън,а Трис ме изгледа много ядосано.
-Е само десет минути закъснях де!-казах отекчено и седнах при тях.
-Еми в тези десет минути ние се разбрахме за пътуването.-каза Хармаяни.
-И........?-попитах.
-Всички ще дойдат,след малко Скот и Зейн ще се върнат с билетите,и утре пътуваме!-почти извика Беатрис.
-Добре.-казах и си поръчах шоколадов шейк.
Продължихме да си говорим и когато си изпихме поръчките се прибрахме.
¥¥¥¥¥¥¥¥Г.л на Беатрис
Всеки имаше билет . Аз бях в неуписуемо щастие. Една от мечтите ми се сбъдна , да пътувам с моите приятели и да обиколим света. Засега само до Дубай , но кой знае някой ден...
Че да се върнем към нормалния живот... Утре е пътуването и тря ва да си подредя багажа...Мислейки си го се запътих към моята стая . Започнах да изваждам дрехи от гардероба си и да ги сортирам кой тоалет - закой ден. Извадих куфара си из под леглото и отворих прозореца за да се проветри , но лакъвто съм карък незнам как но паднах през прозореца !
Всичко ме болеше... Вече беше тъмно и духаше силен вятър. Седях все така в легнало положение ... Глесах към небето и си мислех колко ли време ще отнеме на сестра ми да долови шума , защото тя се движи в друго време и пространство... Чаках незнайно защо още в същото положение околко час и започнах тогава осъзнах , че мога и без помощта на сестра ми и се изправих. Осъзнах също ,че аз също не расъждавам трезво кат мойто сестроче просто. Че тъй аз се прибрах отново и като си дооподредих багажа и обиколих няколко пъти стаята докато говорих по телефона с Хармаяни , слязох долу при сестра ми. Тя се беше излегнала на дивана в хола,и телевизора беше включен на макс , а систъра ми си цъкаше на телефонаи около нея имаше сякви боклуци , а целият долен етаж светеше. С една дума мога да я опиша и тя е сестра ми...дъаа...тя беше толкова концентрирана , че се приближих леко и я хванах за раменете...тя се стресна ,изпищя и ми удари такъв шамар , че и аз се стрснах , изпищях и ѝ ударих шамар. Това се поврори още няколко пъти и тя ми каза:
- помислих те за М.Т!!!!
-Кой е М.Т!?-попитах учудено аз
-Даа не си гледала Касъл пак???
Сестра ми само ме хвана за ръката и ме завлачи по стълбите. Отидохме в нейнатаа стая , а тя извади под възглавницата си едно червено писмо. Подаде ми го и каза:Чети!
Прочетох го и направих остроумнаа физиономия.
- Даа не си го написала ти? Ама не вярвам да отидеш до магазина , затова може и дда е вярно!? Но кой е М.Т.?
