6 Глава

37 5 1
                                    

-Беатрис!Баетрис!-усетих как някой скочи върху мен.
-Беатрисче айде ставай!-познах гласа на сестра ми.
-Мади престани !!!-казах и се завих с одеалото през глава.
-Днес ще разберем от тълпатаа кои ще дойдат и кои не и трябва да купим билетите!!!!
-Боже ти си по развълнувана и от мен ,а аз съм организатора на това пътуване!😋
-Мхм😒😒😒
-Ами щом толкова искаш да ми помогнеш!Ще направим списък в който ще пише имената на хората от тълпата , а срещу тях с тикче който ще идва и с хиксче тези които няма да идват.😄😄😄👏👍
Забавно звучи нали???😜
-Неее!
-Ами ти си реши защото аз излизам?
-Ама ти още си по пижама !-изсмя се Мадисън.😂😂😂
- Аз се облякох докато ти говориш.😉😘
Чакам те в кухнята да направя закуска и да хапнем.
-Ти пък !Аз дойдох да те събудя , а се окааза че си готова преди мен!
-Такаа е като блееш...Мадисън....ето пак се забля ! -щракнах с пръст пред лицето и.
-Какво казваше?
-Че гледаш като обезумяла. Аз си знам че имаа общо оная бабичка обаче ти не ми вярваш!😁😁😂😜-казах и я праснах с един мокър парцал , който седеше на прозореца забравен от вие се сещате кого...Един човек дето се зяпа на някъде .😉
Слязох по стълбите на долния етаж. Влязох в кухнята ,която се намираше веднага отляво на стълбите. Отворих хладилника и извадих едни изстинали палачинки от преди два дена. Стоплих  и ги намазах с течен шоколад Nutella.
-Мирише на палачинки!-подскочи сестра ми и си взе три палаачинки от чинията в ръцете ми .
-А на какво ще ги ядеш бе ?
-На масата !?-погледна ме сестра ми като че ли падаше от Марс??
-Имаа чинии за тая работа !!-възкликнах възмутено аз.
-Аз точно тава щях да направя.-каза Мадисън с пълна с паллачинки уста.
-Боже помагай !-праснах се по челото .
-Какво стана с белега ти?-каза Мади след няколко минути тишина.
-Ами понякогаа ме боли. Вчера вечерта мислих и разбрах ,че когато стъпвам на изток ме боли , а точно на изток е най-силният енергиен източник на земята. Много малко хора знаят за него обаче там постоянно се случват странни неща . А някой хора се оплакват от страани звуци. Крадци които са описвани като голям полу човек полу вълк. Нещо като митичните същества върколаци . Те крадат само сребро. Не е ли страанно!?
-😱😱😱Ооооо!!!-възкликна озадъчена Мадисън.
-Хахаа хвана се оле боже наистина ли ми повярва !😂😂😂
-Ами след това с белега и виденията вече вярвам в свръхестественото.
-Ами всъщност и аз малко. Наистина незнам от къде дойдоха тези неща и кой ми ги причини. Незнам как ще разбера!?
.../Трис сяда на кухненската маса и започва да яде/

******След около 15 мин.*********
-В колко е срещата ?-пита Мадисън.
-Около обяд , няма точен час . Ще се срещнем в Happy. Има още два часа.
-Ами дотогава какво ще правим?
-Незнам...може да се поразходим в някой парк!?
-Да и на мен ми се разхожда. Добре, но кой?
-Ами този до нас .
-Точно ще си купим от захарния памук на онзи дядо , миналия път много ми хаареса.
- Той ги прави най-хубаво.😊
Айде да ходим.
/Трис си обува кецовете на Nike и си слага спирала , Мадисън си слага черешов гланц за устни и черно кожено яке ,обува високи черни токчета и вързва косата си на висока конска опашка. Двете момичета излизат/.

След 10 мин . се разхождат вече в парка.
-Ето го !!!!!-радостно подскача Мадисън. Ау забравих ,че съм с токчета . Е бравооо Мадисън!-възмутена от себе си Мади си сваля обувките на които токчетата туко-що се счупиха. Явно ще ходя боса!😥😦😦😦 /Мадисън се доближава до количката със захарен памук на така познатия дядо /
-Един голям захарен памук обикновен за мен!😇😇😇
-Заповядайте госпожице.-отвърна мило стареца.
-Вие ще искате ли нещо?
-Да един среден захарен памук с малини.
-След минута ще е готов!
-Я виж , виж за теб,Трис виж зад теб! Виж какво сладко малко кученце.
/Трис се обръща /
-Май е изгубено!-веднагаа отговаря тя.
-Мъниче ела тук , ела тук!-опитваше се да привлече вниманието му.
-Мади така няма да стане.-каза Трис и откъсна пърче памук от Мадисън.
-Хейй!!Това е мое ти си имаш свое!!!!!Ако толкова искаше обикновен захарен памук да си беше поръчала такъв!-ядоса се Мадисън.
-Не е за мен !Гледай сега!!!-каза Трис и се обърна към кученцето, протегна ръката в която държеше пърчето  и извика кученцето.
Мъничето даже и не се замисли хукна напред и лапна памука и леко от пръста на Беатрис.

¥¥¥¥¥¥¥Гл . т.  на Беатрис¥¥¥¥¥¥¥
Ох тва куче ме ухапа!!!?
-Какво като си сладък!? Да знаеш ще си имамм едно наум маник такъв. Сегаа да видим каишката ти...




Life Outside Reality Where stories live. Discover now